— Да, бяха петдесет хубави, чудесни удара! И до ден-днешен се радвам, че ги получи, защото ти ме издаде на Олд Шетърхенд и Винету, като им каза, че и аз съм участвал в кражбата на пушките им. Значи ти, обеснико, искаш да си отмъстиш, искаш да ме убиеш?
— Да, да, ще го направя!
— Но няма да стане тъй бързо, както си мислиш! Първо е мой ред! Тъй като беше толкова искрен да ми кажеш, какво мога да очаквам от теб, ще ти отвърна със същата откровеност, защото на любовта заслужава да се отговори с любов. Това е ясно! И аз ще взема тъй малко да те убия. Чуваш ли, да те убия!
— Посмей де!
— Pshaw! От какво ли има да се плаша?
— Не съм сам!
— Я не ме будалкай!
— Имам съюзници, имам много мои хора, които ще отмъстят за мен.
— Кои са пък те?
— Това си е моя работа!
— Ах, значи било твоя работа, а не моя, така ли? Е, ами тогава няма какво да ме е грижа за тези хора. Впрочем разправяш ми ги тия само за да ме сплашиш и да се спасиш. Но Олд Уобъл, the king of the cowboys, не е човекът, който ще си подвие опашката пред теб! Знаем много добре, какво е положението с твоите хора и колко са на брой.
— Нищо не знаеш, нищо!
— Охо! Е да, ако при нас не беше Шели! Та нали ти всичко си му разказал в Топика и си искал да го вземеш със себе си, но след като си го обрал на хазарт, си го зарязал! С теб са само шестима негодници, от тях ли ще ни е страх? Те сигурно киснат при Фоум Каскейд, а ти си тръгнал насам самичък да търсиш зелен хайвер. Сам си и никой няма да ти помогне!
— Лъжеш се, дърти подлеце! Пази се! Всяка злина, която ми причиниш, ще трябва да платиш десетократно!
— Наричаш ме подлец, ти, който си най-големият мерзавец на този континент! — процеди гневно през зъби Стария. — Добре, тогава, преди утре сутринта да се заловим с теб както трябва, още сега ще преживееш едно малко въведение. Заради думата «подлец» искам да ти освежа спомените за Хелмърс Хоум. Ще бъдеш бит. Ще получиш пак петдесет удара също като тогава, само че по-силни, защото за съжаление миналия път аз само се преструвах, че замахвам силно. Момчета, съгласни ли сте незабавно да получи ударите?
— Да, петдесет удара, ама такива, че свят да му се завие — пръв се обади Шели. — Задето тъй ме оскуба в Топика!
Шумно и ликуващо останалите също изразиха съгласието си, а един от тях силно извика:
— Така ще направим една тренировка, та да сме готови за Винету, Олд Шетърхенд и техните хора, които ще получат десетократно повече удари, каквито и те… ах да! Не е необходимо този тип да го научи!… които ни оставиха в бонансата проклетата бележка вместо злато. Да отрежем «свирки», хубави «свирки», както направи дебелият Хамердал при извора!
Ще пропусна последвалата сцена. «Генералът» заплашваше и проклинаше, трамповете се смееха, а сред този шум Олд Уобъл подхвърляше своите богохулни забележки. След първите удари Винету ме побутна и ние запълзяхме обратно, напуснахме полуострова и отново навлязохме в гората. Трябваше да се промъкнем и до другия огън. Но преди това апачът ме попита:
— Какво ще предложи моят брат за бледоликия, който сам се нарича генерал?
— Той ни трябва.
— Тогава трамповете ще бъдат принудени да ни го дадат. Канят се да го убият едва на сутринта, но ние ще го измъкнем още тази нощ.
След това, промъквайки се от дърво на дърво, ние продължихме. Пътят, който трябваше да изминем, беше двойно по-дълъг от предишния. Не изтече и четвърт час, когато нейде пред нас доловихме шум, сякаш някой се блъсна в стърчащ сух клон и го прекърши. Този звук се различава от звука при счупването на клон, настъпен на земята. Откършеният от дървото клон издава звук, който замира в пробягващото нагоре по ствола ехо. Ние се хванахме за ръка и бързо се шмугнахме далеч настрани. Там легнахме на земята и притиснахме в нея ухо. Приближаваха се хора, не един и двама, а много хора. Вървяха с тихи крачки, но преминаха толкова близо покрай нас, че чухме шума от стъпките им. Идваха от посоката, накъдето се бяхме отправили.
— Уф! — обади се Винету, щом отминаха. — Дали тези мъже са седяли край долния огън?
— Ако се съди по стъпките им, трябва да са индианци.
— Да, червенокожи мъже са. Откъде ли идват и накъде ли отиват? Дали идват от единия огън и отиват при другия? Или идват от някое друго място? Да не би да са се запътили към онази страна на езерото, където е нашият лагер?
— Трябва да разберем, Винету!
— Да, трябва да го научим, и то бързо, защото може би над спътниците ни е надвиснала опасност. А опасността мигновено ще изчезне, щом Олд Шетърхенд отиде при тях.
— Значи да се върна в лагера ни, така ли?
— Да, колкото е възможно по-бързо и то без да се бавиш при трамповете.