— Колма Пуши не се бои от никого, но задачата, която има да изпълнява, му повелява да бъде сам.
За мен бе цяло удоволствие да наблюдавам лицето на Винету. Той подозираше намеренията ми и вътрешно се радваше на ефекта, който щеше да предизвика поведението ми.
— Моят червенокож брат не се нуждае вече от кой знае колко време, за да се справи със задачата си — отвърнах му аз, — Скоро тя ще бъде изпълнена.
— Олд Шетърхенд говори думи, които не разбирам. Аз си отивам и казвам на братята си сбогом!
Той бе вдигнал вече ръка, за да подкара коня си, когато се обадих:
— Колма Пуши няма да си тръгне, а ще остане тук!
— Трябва да си вървя! — отвърна ми той най-решително.
— Well, тогава ще ти кажа следното: ако моят брат Колма Пуши трябва да си върви, то моля моята сестра да бъде така добра да остане тук при нас!
Особено много наблегнах на двете думи «брат» и «сестра». Моите спътници ме гледаха слисано, а Колма Пуши бързо скочи на земята, приближи се до мен и почти изгубил самообладание, извика:
— Какво каза Олд Шетърхенд? Какви думи чух от устата му?
— Казах, че Колма Пуши не е мой брат, а моя сестра — отвърнах аз.
— Да не би да мислиш, че съм жена?
— Да.
— Лъжеш се!
— Не се лъжа! Олд Шетърхенд знае винаги какво говори.
Тогава той протегна към мен и двете си ръце, като че искаше да се защити и извика:
— Не, не! Този път Олд Шетърхенд не знае какво говори!
— Знам!
— Не, не! Как е възможно да е жена такъв воин, какъвто е Колма Пуши!
— Техуа, красивата сестра на Икветзи-па още съвсем млада е умеела добре да язди и добре да стреля.
При тези думи Колма Пуши нададе силен вик, отстъпи няколко крачки назад и втренчи широко отворените си очи в мен. Аз продължих:
— Навярно Колма Пуши ще остане сега при нас, нали?
— Какво… какво… знаеш ти за… Техуа и какво… какво за Икветзи-па?
— И за двамата знам много, много неща. Ще бъде ли моята сестра Колма Пуши достатъчно силна да ги чуе?
— Говори, говори, о, говори! — отвърна тя като умолително сключи ръце и пристъпи съвсем близо до мен.
— Знам, че Икветзи-па е бил наричан също и Вава Дерик.
— Уф, уф! — възкликна тя.
— Чувала ли е някога моята сестра имената Тибо така и Тибо вете? Познат ли й е разказът за «myrtle wreath»?
— Уф, уф, уф! Продължавай!
— Наистина ли се чувстваш достатъчно силна да чуеш всичко?
— Силна съм. Само продължавай, продължавай!
— Трябва да те поздравя от двете малки хлапета, които преди години се казвали Лио Бендър и Фред Бендър.
При тези думи тя отпусна ръце. Опита се да извика, но викът й заседна в гърлото. После бавно се отпусна на земята, опря лакти в тревата, скри лице в дланите си и заплака, но толкова силно и сърцераздирателно, че започнах да се безпокоя за нея.
Не е трудно човек да си представи с какво удивление спътниците ми следяха нашия разговор и какво изразяваха погледите им, втренчени в плачещата жена, която все пак, изглежда, бе надценила своята сила и самообладание. В този момент Апаначка се изправи, приближи се до мен и ме попита:
— Моят брат Шетърхенд спомена Тибо така, Тибо вете и Вава Дерик. Това са думи и имена, които са ми познати. Защо те разплакаха Колма Пуши?
— Тя плаче от радост, а не от скръб.
— Нима Колма Пуши не е мъж, не е воин?
— Тя е жена.
— Уф, уф!
— Да, жена е. Нека сега моят брат Апаначка прояви своята сила и мъжество. Тибо така не му е баща и Тибо вете не е негова майка. Моят брат има друг баща и друга майка…
Не можах да продължа, защото Колма Пуши светкавично скочи на крака, хвана ме за ръката и сочейки към Апаначка изкрещя:
— Това Лио ли е… да не би да е Лио Бендър?…
— Не е Лио, а Фред Бендър, по-малкият от братята — отговорих аз. — Колма Пуши може да ми вярва, знам го съвсем сигурно.
Тогава тя се обърна към него, свлече се на земята, прегърна коленете му и изхлипа:
— Сине мой, сине мой! Той е Фред, моят син, моето момче!
При тези думи Апаначка извика, не, изкрещя в лицето ми:
— Тя ли е… тя ли ми е майка, наистина ли е моя майка?
— Да, тя е — отговорих му.
Тогава той я хвана през раменете, изправи я, погледна я в очите и каза:
— Колма Пуши не е мъж, а жена! Колма Пуши е моята майка, моята майка! Затова значи, затова те обикнах тъй силно веднага, щом те видях!
В този момент и неговите сили му изневериха. Заедно с нея той се отпусна на колене, прегърна я здраво и притисна глава о бузата й. Винету се изправи и се отдалечи. Направих знак на останалите и те ме последваха. Тръгнахме си, за да оставим двамата насаме, не биваше никой да ги смущава. Но не мина много време и ето че Апаначка дойде при мен и с припрян, настойчив и умолителен глас ми каза: