— Един познат ми разказа за него. Виждал го е и е чел буквите.
— Кой е той?
— Казва се Харбър.
— Харбър ли? Да, познавахме се! Значи той е бил горе?
— Ти ли ми задаваш този въпрос, мисис Бендър! Та нали си го видяла!
— Аз ли? Кой твърди подобно нещо?
— Аз. Ти си го спасила от гладна смърт с онази половин печена планинска овца!
— Предположения, сър — усмихна се тя.
— Да, наистина е предположение, но е вярно! Защо си се държала на разстояние, защо не си се показала пред него?
— Щеше да ме познае. Значи той ти е разказал за онзи гроб?
— Да. И благодарение на разказа му лека-полека успях да установя фактите и да ги свържа помежду им.
— Винету помогна ли ти в разгадаването им?
— Да, по своя безмълвен, мълчалив начин. Още като малко момче той е виждал брат ти, който после внезапно изчезнал.
— Да, заедно с мен и Токбела.
— Може ли да науча причината за внезапното ви изчезване?
— Да. Брат ми Дерик, чието индианско име бе Икветзи-па, ала като християнин го наричаха Дитерико или на английски Дерик, беше известен проповедник, но всъщност не е следвал. Искаше допълнително да навакса пропуснатото и затова отиде в източните щати. Още от по-рано се бяхме виждали с Бендър. Обикнахме се, но преди да стана негова жена, трябваше да усвоя познанията и обноските на бледоликите. Моят брат беше горд човек. Не искаше да признае пред хората, че още има да учи. Няколко червенокожи воини също силно ме желаеха за жена. Те щяха да тръгнат подир мен и да убият Бендър. Това са двете причини, поради които напуснахме дома, без да кажем защо, нито пък къде отиваме. Моят брат започна да посещава един колеж, а ние с Токбела се настанихме в пансион. Бендър ни навестяваше там. Водеше и брат си. Та този негов брат ме видя и от същия миг започна да полага големи усилия да ме отнеме от Бендър. Не успя и любовта му към мен се превърна в омраза. Бендър беше богат, а Етърс беден. Бедният получи работа в кантората на богатия. Скоро той се запозна много добре с всички помещения на кантората и с цялото им обзавеждане. Когато се оженихме, Токбела заживя при нас. Етърс започна да води у дома някакъв млад човек на име Тибо. След известно време, забелязахме, че Тибо и Токбела се обичат. Но Бендър научи лоши неща за Тибо и му забрани да ни посещава. Това разсърди Етърс, но въпреки всичко той продължи да води приятеля си у нас. Обаче бе принуден да напусне работа и оттогава той не биваше повече да ни идва на гости. Двамата решиха да си отмъстят.
— Подозирам какво е станало! Та Тибо е бил фалшификатор на пари!
— Предположението ти е вярно, мистър Шетърхенд. Един ден у дома дойде полиция. Вместо истински пари в касата намериха почти само фалшиви. Под хастара на палтото на брат ми също бяха зашити фалшиви пари, а в моята стая откриха клишетата. Арестуваха ни и тримата. Представиха ни различни документи, написани с подправения почерк на мъжа ми и на брат ми. Тези документи доказваха тяхната, а също и моята вяна. Осъдиха ни и ни изпратиха в затвора.
— А кантората на Бендър?
— Премина в ръцете на Етърс. Бендър нямаше никаква възможност да го предотврати. Токбела заедно с двете ми момчета отиде в същия пансион, в който бях живяла още като девойка.
— Ужасно! Ти, привикналата на такава свобода индианка, в затвора!
— Уф! Отрязаха ми косата, принудена бях да облека дрехите на престъпниците и ме затвориха в малка тясна килия. Бях нещастна, много нещастна, плачех ден и нощ!
— В това време Тибо сигурно пак се е опитал да се домогне до сестра ти, нали?
— Така е. Тя му обещала да стане негова жена, ако ни освободи. Тибо подкупил един ключар от затвора, който избягал заедно с брат ми.
— Защо не е избягал с Бендър или с теб?
— Заради златото. Брат ми знаеше няколко находища, беше вземал вече злато оттам, за да го подари на Бендър за нашата сватба. Това бе известно на Етърс. Ето защо освободиха само моя брат — за да се докопат до пари, било от него, било чрез него. Когато избягал заедно с ключаря, той взел със себе си Токбела и моите две момчета. Отвел ги в Денвър, където ги оставил под закрилата на бившия служител от затвора. После отишъл в планините да вземе още злато. Било му необходимо, за да възнагради ключаря, а също и за да освободи Бендър и мен. Със златото, което получил, бившият служител на затвора открил кантора за обмяна на пари и ценни книжа. Токбела и момчетата останали да живеят при него. Той обикнал децата. Брат ми напуснал Денвър, за да освободи Бендър и мен. Това му се удаде само наполовина. Аз излязох на свобода, но междувременно от мъка по изгубеното щастие и поруганата чест Бендър се разболя и умря в затвора. Дерик ме отведе в Денвър. В същото време там бяха пристигнали Тибо и Етърс, който беше банкрутирал. С лъжа и измама накарали Токбела да се съгласи да стане жена на Тибо. Ние пристигнахме на сватбения им ден и заварихме годеника и годеницата готови да се венчаят. Но Дерик бързо смъкна венчето от главата на годеницата и…