— А ще можеш ли да го познаеш?
— Да.
— Но оттогава са изминали много години, мисис Бендър!
— Ще го позная, ще го позная! Колкото и да се е променил, ще го позная по зъбите му!
— По двата липсващи зъба на горната челюст!
— Уф! И това ли знаеш? Значи и ти го познаваш?
— Не го познавам. Или ако предположенията ми не ме лъжат, все пак го познавам! Синът ти Лио ми каза за липсващите му зъби.
— Лио? Жив ли е? Наистина ли си разговарял с него?
— Да.
— Бързо ми кажи къде е сега!
— Тук, в «парка» на Сан Луис. Ако не днес, ще го видиш утре или вдругиден. А ако не се заблуждавам, скоро ще срещнеш и убиеца. Той е на път към местопрестъплението. Тибо идва заедно с Токбела, а Етърс язди с известна преднина пред тях. Впрочем мога да ти кажа накъде са поели навремето двамата негодници с Токбела и Лио, след като са напуснали Денвър.
— И това ли си научил? От кого?
— От Винету и Мато Шако.
— Кажи ми, мистър Шетърхенд, кажи ми!
— Отишли при осагите и не само че им отмъкнали всички кожи, събрани от лов в продължение на цяла година, но убили и няколко техни воини. После двамата се разделили. Тибо заедно със сестра ти и момчето поел към команчите от племето наиини. Той се скрил при тях, защото престъпленията му излезли на бял свят. По пътя му натам бил намерен в края на Ляно Естакадо от бащата на Винету, който го спасил да не умре от жажда.
— Трябва да чуя всичко по-подробно! Двамата ще ми го разкажат!
Тя скочи на крака и се накани да се отдалечи.
— Чакай, мисис Бендър! — помолих я аз. — Могат да ти го разкажат и пътем. Не бива да губим никакво време. Трябва да яздим нагоре към Девилс Хед. Или все още искаш да се разделиш с нас и да продължиш пътя си сама?
— Не, не! Оставам при вас. Това се разбира от само себе си!
— Тогава ще извикам спътниците си. Тръгваме. След броени минути отново бяхме на път. Колма Пуши знаеше по-добре и от Винету откъде трябва да минем. Тя яздеше начело заедно с него, Апаначка и осага. Четиримата водеха разговор, на който не беше необходимо да присъствам. Яздех след тях. Подир мен следваха Тресков и «обърнатият сандвич». Слисаният Хамердал изпадна във въодушевление от това, че тайнственият индианец се беше оказал жена. Чух го да казва зад гърба ми:
— Виждал ли е някой досега подобно нещо, един мъж да излезе всъщност жена? От Колма Пуши, чиято храброст и хитрост толкова ни възхищаваха, взе че се излюпи една скуоу, от която човек няма как да не се възхищава още повече! Какво мислиш по този въпрос, Пит Холбърс, старий Куне?
— Нищо! — отговори Дългуча.
— Всъщност тъй е най-правилно. Нищо, абсолютно нищо! Та кой ли знае какво да каже? От днес нататък смятам всичко за възможно. Вече няма да се изплаша дори ако и моят стар приятел Пит Холбърс се превърне в скуоу!
— И през ум няма да ми мине, скъпи Дик!
— Дали ще ти мине или не, е все едно. Какво ли можеш да направиш, ако изведнъж разбереш, че си преоблечена фуста?
— Много добре знам какво ще направя!
— Какво?
— Незабавно ще се омъжа за теб!
— Охо! Без да ме питаш?
— Да, без да те питам!
— Но тогава след венчавката незабавно ще се разведа!
— А аз пък няма да ти дам развод!
— Ще видим! Ти да не мислиш, че ще подам молба за развод, без да имам уважителни причини?
— Не съществуват такива!
— Колкото искаш!
— Кажи ми поне една!
— Веднага! Явно недохранване! Ето ти една причина.
— Да не би да изглеждаш зле хранен?
— Не аз, а ти! Ще заявя, че не съм в състояние да изхранвам жена си и ако не ми повярват, ще те представя като доказателство. И ако след това някой все още си въобразява, че при мен се намира достатъчно хляб за теб, тогава нека си сложи портрета в рамка и си го закачи на стената като спомен за нещо много глупаво!
— Каквото ми липсва на дебелина, наваксвам го на дължина!
— Каква ми е ползата от жена, която е толкова източена, че не мога от време на време да й трия сол на главата? Навярно разбираш, какво искам да кажа, нали?
— Йес.