— По-добре е. Ще доведем ли първо и другите?
— Не. Веднага ще го сграбчим така, че да не може да се съпротивлява.
Промъкнахме се толкова близо до огъня, колкото бе възможно, без да ни забележат. Жената се хранеше, а междувременно мъжът мързеливо се беше изтегнал в тревата.
— Хайде! — прошепна Винету.
Изправихме се и с няколко скока се нахвърлихме върху него. Жрецът извика, но аз го ударих с юмрук два пъти по главата и той притихна. Вързахме го с неговото ласо. После Винету отиде да доведе спътниците ни, защото това място беше удобно за пренощуване. Приятелите ни дойдоха и слязоха от конете. Жената не ни обърна никакво внимание. Не каза нито дума, когато пленихме мъжа й. Апаначка заведе майка си при огъня, посочи жената на жреца и рече:
— Това е Тибо вете елен!
Елен беше християнското име на Токбела. Минута-две Колма Пуши безмълвно гледа жената, а после въздъхна дълбоко и каза:
— Това ли е моята мила хубава Токбела?
— Да, тя е — потвърдих аз.
— Боже Господи, какво е станало с най-красивата дъщеря на нашия народ! Как ли съм се променила и аз!
Да, някога и двете са били много красиви, обаче възрастта, животът в дивата пустош и умопомрачението бяха толкова съсипали Небето, тъй като Токбела означава «небе», че на сестра й бе необходимо известно време, за да я познае. Колма Пуши понечи да коленичи до нея, за да може да й обърне повече внимание, но Винету каза:
— Моята сестра все още не е погледнала мъжа, но нека засега тя се скрие, защото скоро той ще дойде в съзнание. Тибо не бива веднага да разбере кой още се намира тук. Зад дърветата има удобно скривалище.
Тези думи се отнасяха и за другите и, подчинявайки се на поканата му, те се изпокриха, тъй че щом Тибо се съвземеше, щеше да види само Винету и мен.
Не беше необходимо дълго да чакаме и ето че той се раздвижи и отвори очи. Щом ни позна, възкликна:
— Апачът! И Олд Шетърхенд! Уф, уф, уф! Какво искате от мен? Какво съм ви направил, че сте ме вързали?
— Че пак сме те вързали, искаш навярно да кажеш — отвърнах му аз. — Просто следваме един стар хубав навик, от който не искаме да се откажем, защото неведнъж е доказвал предимствата си.
— Но не може безпричинно да се напада и връзва човек! Нима съм ви дал някакъв повод?
— Не един и два.
— И сега пак ли?
— Всъщност само непряко.
— Непряко? Уф, уф! Какво означава това?
— Я млъкни с твоето «уф, уф!» и престани да се правиш на индианец! Сигурно фокусникът Тибо много добре знае, какво се разбира под непряко. Нали?
— Проклятие! Фокусник ли?
— Да, фокусник, фалшификатор, крадец, негодник, разбойник, фалшификатор на пари, убиец и други подобни. Както чуваш, това е цяла поредица от гальовни думи, които до една прекрасно ти подхождат.
— По-скоро подхождат на теб!
— Pshaw! Нали искаш да знаеш защо пак сме те вързали! С удоволствие ще ти кажа: за да не отидеш преждевременно на уговорената среща.
— Среща ли? Сигурно бълнуваш!
— Едва ли!
— И къде е тя?
— При Девилс Хед.
— Кога?
— На двайсет и шести септември.
— Както вече разбрах, винаги обичаш да говориш със загадки, но този път ми е съвсем невъзможно да се досетя какво имаш предвид!
— Тогава вместо двайсет и шести септември ще ти кажа, че срещата е в деня на свети Киприан. Може би така ще разбереш по-лесно.
— Киприан ли? Какво ме засяга този светец?
— На неговия празник трябва да пристигнеш при Девилс Хед.
— Кой ти каза?
— Дан Етърс.
— Мътните го взели! — кипна той. — Не познавам никакъв Дан Етърс!
— Тогава той те познава.
— И това не е вярно!
— Не е ли? Но нали ти пише писма!
— Писма? Хабер си нямам!
— Писма върху кожа, а написаното е оцветено с цинобър. Не е ли вярно?
— Да те вземат дяволите! За пръв път чувам за някакво писмо.
— Но то е в кобурите на седлото ти.
— Подлецо! Да не би да си ровил в моите неща?
— Разбира се!
— Кога бе?
— Когато ми се прииска! Според моите изчисления ще пристигнеш един ден по-рано за честването на празника на свети Киприан при Девилс Хед. Затова малко те позавързахме, та да се позабавиш. Какво ще правиш там толкова рано? Не съм ли прав?
— Как ми се ще заедно с твоя Киприан да вземеш да вървиш по дяволите!
— Вярвам ти, вярвам, че ти се иска, но за съжаление не ми е възможно да изпълня твоето желание, защото съм нужен другаде.
— Навярно трябва да питам къде, а?
— Не е необходимо! Сам ще видиш къде, защото отсега нататък оставаш при нас и ще яздиш натам, накъдето отиваме и ние.