— Тук стои Поразяващата ръка, чието име сигурно е познато на всички шайени. Ако сред тях се намира някой, който да се осмели да вдигне ръка срещу мен, нека се приближи!
Тези думи постигнаха целта си. Вълнението и възбудата отстъпиха място на абсолютна мъртвешка тишина. Ако моето на пръв поглед дръзко, дори безумно смело появяване сред тях ги беше само изненадало, то предизвикателството ми направо ги изуми. Без колебание използвах слисването им, като хванах предводителя за ръката и заявих:
— Маки Моте незабавно ще чуе какво решихме да направим. Нека дойде с мен!
Отправих се към къщата, държейки го здраво за ръка. Това не можеше вече да се нарече смелост, а чисто нахалство. Но то не остана без резултат. Така го обърка, че той изобщо не оказа съпротива. Като послушно дете индианецът ме придружи до Винету, който все още стоеше пред отворената врата и хвана шайена за другата ръка. Къде с дърпане, къде с побутване ние го вкарахме в стаята и затворихме вратата зад нас.
— Бързо светлина, мистър Харбър, побързайте! — подвикнах в тъмното помещение. Проблесна пламъчето на кибритената клечка. Лампата бе запалена и вече можехме да огледаме лицето на Железния нож. Както читателите сигурно ще ми повярват, в този момент то нямаше особено интелигентно изражение.
Всичко бе станало толкова бързо, че шайените отвън едва сега проумяха каква голяма грешка бяха направили, като допуснаха да се случи подобно нещо. Чухме ги да крещят, но не им обърнахме никакво внимание, защото докато предводителят им се намираше при нас, нямаше и през ум да им мине да предприемат каквито и да било враждебни действия. Побутнах шайена към един стол и го подканих:
— Нека Маки Моте седне при нас! Ние сме приятели на шайените и се радваме да го поздравим като наш гост.
И това му се стори толкова странно, че седна на стола без никаква съпротива. Той, който бе дошъл с осемдесет души, за да нападне фермата, само десетина минути след първите бойни викове се намираше вътре в жилищната постройка, но не като победител, а като наш пленник и беше принуден търпеливо да слуша как иронично го наричахме наш гост. Чрез моята дръзка постъпка предотвратих всяко кръвопролитие, превърнах сериозното положение едва ли не във фарс и раздадох картите така, че у нас да попаднат всички козове и оньори, докато шайените държаха в ръцете си само седмици и осмици.
Колко много се зарадвах тайно в себе си на признанието на Винету! Той не го изказа с думи, но го прочетох в израза на лицето и в погледа му, спрял се върху мен със сърдечна топлота. Този поглед стопли и моята душа. Хванах го за ръка и продумах:
— Чета в сърцето на моя брат и ще му кажа само едно — че той беше моят учител, а аз неговият ученик!
Винету ми стисна ръката, но замълча. А и нямаше нужда от думи, защото добре го разбирах. Какъв човек бе само той, особено ако го сравнях с шайена, който седеше тъй смутено сред нас, че, кажи-речи, не смееше да вдигне очи! Мато Шако се беше настанил срещу Маки Моте и приковал мрачния си поглед в него, го попита:
— Познава ли ме предводителят на шайените? Аз съм Мато Шако, вождът на васайите, когото ти поиска да ти предадат. Какво ще правим с теб, как мислиш?
На заплахата, която криеха тези думи, шайенът отговори:
— Поразяващата ръка ме нарече гост!
— Казал го е той, а не аз! Ти беше решил да умра, следователно сега имам правото да искам твоя живот.
— Поразяващата ръка ще ме закриля!
Това беше непряка подкана, отправена към мен, и затова строго отговорих:
— Ще зависи единствено от поведението ти! Дадеш ли ми сведенията, които ще поискам от теб, без да ме излъжеш, ще останеш под закрилата ми, но иначе не. Днес сте срещнали един бял човек с червенокожа скуоу, нали?
— Да.
— Този човек ви е казал, че сме тук и че Мато Шако се намира сред нас.
— Така е.
— Срещу тази услуга е поискал да му предадете Апаначка, воина, който седи до теб. За какво му е вождът на наиините?
— Не знам, не съм го питал, понеже този непознат воин ни е безразличен.
— А къде се намира бледоликият?
— Отвън при воините ми.
— Но жена му не е сред вас, нали?
— Не е. Оставихме я при конете.
Преди да успея да продължа, Винету взе думата:
— Неведнъж съм бил при шайените, обаче никога не съм виждал Маки Моте. Защо?
— Ние сме от племето на сиби-шайените, където вождът на апачите все още не е идвал.
— Научих каквото исках да знам. Нека моят брат Шетърхенд продължи!
Изпълнявайки подканата му, зададох на шайена следния въпрос:
— Виждам, че сте грабнали томахока на войната. Срещу кого сте предприели този поход?