Двамата не знаеха, че Колма Пуши тайно е бил при мен и взеха да ме разпитват откъде съм разбрал, че той ще дойде, но аз ги подканих отново да поизостанат с конете си зад мен и спокойно да изчакат развитието на нещата. По-добре беше, ако трамповете не ме виждаха да разговарям много-много със спътниците си.
В този момент братята Холбърс спряха конете си, за да изчакат Дик и Пит. Когато се изравниха с тях Хоузия посочи към Пит и каза:
— Ето това е той, братовчедът, дето навремето винаги обираше пердаха, а сега се прави на толкоз важен.
Джоуел хвърли презрителен поглед към Пит и отговори:
— Сигурно ще се зарадва, ако му разрешим да разговаря с нас! Значи е искал да ни подари пари, тъй ли?
— Да, дори цяло състояние!
— Я го погледни! Тоя и състояние! Самото плитко хитроумие! Искал е само да ни подхвърли стръв. Но, разбира се, с такива глупави детинщини няма да ни подлъже! Ела!
Те отново избързаха напред. Дик Хамердал се пошегува:
— Пит Холбърс, старий Куне, значи ние с теб сме били хем плитки, хем хитроумни! Това са две качества, които можем да си поделим. Ако нямаш нищо против, ще запазя хитроумието за себе си. Другото остава за теб.
— Съгласен съм! Тъй трябва да бъде между приятели! Всеки да заема на другия от капитала си!
— Мътните го взели! Не беше лош отговор! Благодаря ти!
— Моля! Няма защо!
В този момент ме извикаха отпред, за да застана начело на колоната като водач. Досега само от време на време подвиквах по някоя и друга дума, за да им кажа в коя посока да се придържат. Бяхме яздили доста бързо и се намирахме близо до мястото, където се сливаха двата ръкава на Ръш. Местността бе твърде богата на водни запаси и затова в прерията често се срещаха по-големи или по-малки горички от дървета и храсталаци. Следователно бе необходимо да застана начело. Но за да не ми се удаде възможност да избягам, Реди и Олд Уобъл яздеха съвсем близо от двете ми страни. Пред нас отново се изпречи едно такова «островче» гора, когато Олд Уобъл посочи напред с ръка и извика:
— All devils! Виж ти кой се задава! Хора, внимавайте! Обградете плътно пленниците, защото идва един човек, който ще направи всичко възможно да ги освободи!
— Кой е той — попита Реди.
— Добър приятел на Винету и Шетърхенд. Казва се Олд Шуърхенд. Поне ми се струва, че е той.
Иззад горичката изскочи един конник и препусна към нас в пълен галоп. Все още беше твърде далеч. Не можехме да разпознаем лицето му, но виждахме дългата му коса да се развява като подхванат от вятъра воал. Това наистина му придаваше голяма прилика с Олд Шуърхенд, но аз веднага забелязах, че той нямаше неговата едра и яка фигура. Не беше Олд Шуърхенд, а Колма Пуши. Задавайки се срещу нас, той искаше да ни покаже, че вече е тук.
Отначало се престори, че не ни забелязва. После се стъписа, спря коня си и взе да ни оглежда. След това си даде вид, сякаш се канеше да се отбие встрани от пътя ни, но пак обърна коня си и зачака да се приближим. Когато стигнахме на такова разстояние, че да можем да различим чертите на лицето му, с нескрито облекчение Олд Уобъл каза:
— Не е Олд Шуърхенд, а някакъв индианец. Това е добре! От коя ли банда може да е той?
— Глупава среща! — обади се Реди.
— Защо? Много по-добре, отколкото ако беше бял. Но всъщност няма какво да ни се мотае из пътя, това е ясно! Трябва малко да го посплашим, та да не би да му хрумне да ни шпионира.
В този момент ние стигнахме до Колма Пуши и спряхме. С гордо свеждане на главата той поздрави и попита:
— Не са ли виждали моите братя червенокож воин, който носи едно седло и търси коня си, избягал през тази нощ?
Реди и Олд Уобъл гръмко се разсмяха и трампът му отговори:
— Червенокож воин, който носи седло? Хубав воин, няма що!
— Защо се смее моят бял брат? — попита сериозно и учудено индианецът, когото трамповете не познаваха. — Щом някой кон избяга, човек трябва да го потърси!
— Съвсем си прав! Но който допусне да му офейка конят и после вземе да търчи подир него със седло на гърба, не може да е прочут воин. Да не би да е някой твой другар?
— Да.
— А имате ли и други спътници?
— Не. Докато сме спали през нощта, животното скъсало ремъка и на сутринта нямаше и следа от него. Тръгнахме да го търсим. Ето че сега не мога да намеря нито коня, нито спътника си!
— Нито коня, нито спътника си! Смешна история! Изглежда и двамата сте юнаци и половина. Човек не може да не изпита уважение. А от кое племе сте?