А Олд Уобъл? От силата на страшния удар той изхвръкна от седлото. При това конят му също бе съборен на земята. След като няколко пъти размаха крака във въздуха, той се изправи невредим. Но Стария остана да лежи в безсъзнание. Настъпи такова вълнение и бъркотия, които нямаха равни на себе си. В този момент можехме лесно да избягаме и сигурно щяхме да успеем да се измъкнем, обаче без нашите вещи. Ето защо останахме.
Реди коленичи до Стария, за да се погрижи за него. Не само че не беше мъртъв, но и скоро дойде на себе си. Ала когато понечи да се изправи и се подпря на ръцете си, се оказа, че не му е възможно. Трябваше да му помогнат, за да стъпи на крака. Когато се изправи, целият трепереше, олюляваше се и тресеше крайниците си по своя странен маниер и тогава се оказа, че може да движи само едната си ръка. Другата висеше безжизнена. Беше счупена.
— Нали те предупреждавах! — скастри го Реди, което, разбира се, не можеше да промени случилото се, нито да му помогне. — Сега си носи последствията! Що за Крал на каубоите си, когато изправяш старото си над деветдесетгодишно тяло срещу противник като Апаначка!
— Застреляй го това куче, проклетия мерзавец, който ме метна с номера си като последния глупак! — процеди гневно Стария.
— Защо трябва да го застрелям?
— Заповядвам ти! Чуваш ли, заповядвам ти! Е, ще побързаш ли?
Но не се намери човек, който да го послуша. Тогава той започна да беснее и да крещи с цяло гърло, докато най-сетне от своя страна Реди му викна:
— Млъквай най-после иначе ще те зарежем тук и продължаваме без теб! По-добре вземи се погрижи за ръката си! Трябва да видим как може да ти се помогне!
Олд Уобъл проумя, че това е най-доброто за него и позволи да смъкнат от тялото му старата връхна дреха, което обаче не мина, без да му причинят големи болки. После Реди, а след него и другите трампове заопипваха ръката му, при което Стария ту крещеше, ту стенеше. Никой не разбираше каквото и да било от медицина. По едно време Реди се обърна към нас:
— Слушайте, мешърс, сред вас няма ли човек, който да разбира от рани и подобни неща?
— Нашият домашен и придворен лекар е винаги Винету — отговори Дик Хамердал. — Ако позвъните на нощния му звънец, веднага ще се появи.
Но в случая Дебелия се лъжеше, защото, когато подканиха апача да прегледа ръката, той отказа с думите:
— Винету не се е учил да лекува убийци. Защо едва сега, когато се нуждаете от помощта ни, изведнъж ни наричате мешърс? Защо не бяхме такива и досега? Щом преди малко старият каубой наложи волята си, нека и в този случай прави каквото си иска. Винету каза!
— Но и той е човек!
Каква странна забележка! И то от предводителя на такива хора! Винету не отговори; Щом веднъж беше заявил, че «е казал», той оставаше непреклонен и повече не разговаряше. Дик Хамердал взе думата:
— Изведнъж откривате, че между вас имало един човек, така ли? Струва ми се, че и ние не сме диви зверове, които, щом някому е угодно, могат да бъдат пленявани и избивани, а хора! Ще се отнасяте ли с нас като с хора?
— Хм-м! Това е съвсем друга работа!
— Дали е друга, или не, е все едно, стига само наистина да е друга! Освободете ни и ни върнете всички вещи, тогава тъй добре ще изпозакърпим стария негодник, че няма да можете да му се нарадвате. Впрочем няма друго живо същество на земята, което да бъде тъй лесно превързано като Кътър. Та той е направен само от кожа и кости. Смъкнете му кожата и увийте с нея счупената кост. Така ще ви остане още сума кожа за други счупени кости, които тъй силно му пожелаваме! Не си ли на същото мнение, Пит Холбърс, стари Куне?
— Хм-м, да — кимна Дългия. — Дори да са и неколкостотин, за нито една от тях няма да ми се зловиди, скъпи Дик.
Кътър тъй стенеше и хленчеше, че направо да ти дожалее. Щом раздвижеха ръката му, острите краища на счупената кост се забиваха в месата му. Реди се приближи до него, но твърде скоро пак се върна и ми каза: