Ариел се усмихна.
— Винаги сред първите въпроси на народа твой… какво е и как мога да го убия?
Петър зачака. Харман остави лъжицата си.
— Това наистина е основателен въпрос, защото ако бяхте скочили първи насреща му, щяхте да креснете: „Пъкълът се е опразнил и всичките му демони са тук!“. Ала туй е дълъг разказ, също колкото историите на умиращия Одисей, и трудно може да се изчерпи за една студена супа време.
— Тогава първо ни кажи кой си — рече Харман. — На Просперо ли си творение?
— Да, някога бях. Не съвсем роб, не съвсем слуга, ала бях обвързан с него.
— Защо? — попита Петър. Навън се изсипваше проливен дъжд, но водните капки не намираха повече опора върху облото бъкистъкло, отколкото скачащите войникси. Трополенето на струите по Моста и трегерите обаче се сливаше в потискащ рев.
— Магът на логосферата ме спаси от оная проклета вещица Сикоракса, чийто слуга бях тогава — продължи Ариел. — Защото тъкмо тя владееше тайните шифри на биосферата, тя призоваваше Сетебос, своя господар, ала когато се показах премного нежен, за да изпълнявам повелите й низки и престъпни, тя, в гнева си, ме прикова за един разцепен бор и там дванадесет години във страшни мъки аз останах, преди да ме освободи Просперо.
— Просперо те е спасил? — попита Харман.
— Просперо ме освободи, за да се покорявам на заповедите му. — Тънките бледи устни на Ариел леко се извиха нагоре. — И сетне пожела да му служа дванадесет пъти по дванадесет години.
— И ти служи ли му? — попита Петър.
— Да.
— Сега служиш ли му? — лопита Харман.
— Сега не служа ни на хора, ни на маг.
— Някога Калибан е служил на Просперо — отбеляза възрастният мъж. Опита се да си спомни всичко, каквото им бе разказала Сави, всичко, каквото им беше разказал холограмата Просперо на своя орбитален остров. — Познаваш ли Калибан?
— Да — потвърди Ариел. — Той е звяр! Не мога да го гледам!
— Знаеш ли дали Калибан се е завърнал на Земята? — настоя Харман. Искаше му се Деймън да е тук.
— Ти истината знаеш, че е туй — отвърна съществото. — Той иска да превърне цялата Земя в своето предишно жабясало блато, да направи замръзналото небе своя пещера.
„Замръзналото небе своя пещера“ — помисли си Харман и попита:
— Значи Калибан е съюзник на Сетебос?
— Да.
— Защо ни се показа? — обади се Хана. Лицето на красивата млада жена все още разкриваше скръбта й, но тя бе вдигнала глава и се взираше в Ариел.
Съществото запя:
— Това създание е лудо — заяви Петър, рязко се изправи и отиде при стената откъм моста. Три войникса скочиха към него, блъснаха се в полето над бъкистъклото и паднаха. Единият успя да забие остриетата на ръцете си в бетона на Моста и се задържа. Другите два изчезнаха в облаците долу.
Ариел тихо се засмя. После заплака.
— Нашата обща Земя е под обсада. Войната се пренесе тук. Сави е мъртва. Одисей умира. Сетебос ще убие всичко, що съм аз, от което идвам и зарад което съществувам, за да го закрилям. Вие старостилните човеци сте или врагове, или съюзници… избирам второто. Вие нямате думата по въпроса.
— Ще ни помогнеш ли да победим войниксите, Калибан и Сетебос? — попита Харман.
— Не, вий на мене ще помогнете.
— Как? — възкликна Хана.
— Имам задачи за вас. Първо, дошли сте тук за оръжия…
— Да! — едновременно извикаха Хана, Петър и Харман.
— Ония двама, що останат, ще ги намерят в стая тайна в основата на южната кула, зад старите мъртви изчислителни машини. Ще видите кръг на матовата стена — кръг от стъкло зелено със вписан в него петоъгълник. Само му речете: „Отвори се“ и ще намерите стаята, дето хитроумний Одисей и клетата мъртва Сави скриха своите играчки от Изгубената ера.
— Двамата, които останат ли? — повтори Петър.
— Един от вас да върне трябва скутера в Ардис Хол, преди таз ваша крепост да е паднала — поясни Ариел. — Вторият трябва да остане тук и да се грижи за Одисей, ако той не умре — той единствен знае тайните на Сикоракса, понеже някога е спал с нея — а никой със Сикоракса не спи, без да претърпи промяна. Третият с мен ще дойде.
Тримата човеци се спогледаха. Заради проливния дъжд и облаците, сякаш се намираха дълбоко под вода, в студен зелен здрач.