Петър, Лоус и Ада приклекнаха в опит да прикрият падналото момиче с щита. Лоус стреляше с единствения останал иглен пистолет, а Петър се готвеше да отрази следващата атака със счупеното копие, ала към тях се приближаваха десетки войникси.
„Харман“ — имаше време да си помисли Ада. Името му я изпълваше едновременно с любов и гняв. Защо го нямаше? Защо беше настоял да замине в последния ден от живота й? Сега детето в утробата й бе обречено също като нея, а Харман го нямаше, за да ги защити. В тоя миг тя го обичаше невъобразимо много — и все пак го мразеше. „Съжалявам“. Тази мисъл не беше отправена нито към Харман, нито към нея, а към детето. Най-близкият войникс се хвърли срещу нея и тя запрати празния иглен пистолет по металната му коруба.
Чудовището отхвърча, разкъсано на парчета, и Ада премигна невярващо. В същия миг петте войникса от двете им страни се строполиха на земята, а десетината други наоколо приклекнаха и вдигнаха ръце, сякаш за да се защитят от иглените залпове, идващи от аероскутера. Върху диска имаше седем-осем души, които стреляха като обезумели.
Греоги спусна машината на височината на гърдите им. „Глупаво“ — помисли си Ада. Войниксите можеха да скочат и да я свалят. Ако изгубеха скутера, с Ардис беше свършено.
— Бързо! — извика Греоги.
Лоус засланяше Петър и Ада с тялото си, докато те измъкнаха червенокосото момиче изпод трупа на войникса и го натовариха в средата на претоварения скутер. Изтеглиха Ада горе, Петър се покатери след нея. Около тях трополяха камъни. Три войникса подскочиха — по-високо от главите на хората в скутера, — но младата Пиън стреля с иглената си пушка и две от съществата бяха отхвърлени назад. Последното чудовище се озова в предния край на диска, точно пред Греоги. Плешивият пилот го намушка в гърдите. Войниксът се свлече от скутера и отнесе меча със себе си.
Лоус се обърна и скочи на борда. Дискът се разклати от тежестта й и тежко тупна на замръзналата пръст. От всички страни прииждаха войникси.
Греоги направи нещо с виртуалния пулт и скутерът се разтърси, после се издигна вертикално. Чудовищата се опитаха да скочат върху диска, но хората с пушките във външните ниши ги отблъснаха.
— Зарядите ни привършват! — извика Стоуман от задния край.
Петър се наведе над Ада.
— Как си?
— Добре съм — успя да отговори тя. Опитваше се да спре кръвоизлива на момичето, но той беше вътрешен. Не можеше да напипа пулса на шията й. — Мисля, че…
Изведнъж по долната страна и краищата на скутера се посипа градушка от камъни. Един улучи Пиън в гърдите и я събори назад, през тялото на момичето. Друг удари Петър зад ухото и главата му рязко се килна напред.
— Петре! — изкрещя Ада и се надигна на колене да го подхване.
Той вдигна лице, погледна я въпросително, едва забележимо се усмихна и падна заднешком от скутера, право сред войниксите на петнайсетина метра под тях.
— Дръжте се! — извика Греоги.
Описаха кръг високо във въздуха и обиколиха Ардис Хол. Ада се наведе през борда и видя, че при всички врати има войникси; други се щураха по верандата, започваха да се катерят по стените, разбиваха капаците на прозорците. Къщата бе заобиколена от гигантски огнен правоъгълник, горящите казарми осветяваха околността още по-ясно. В имението имаше над хиляда войникса и всички се насочваха към къщата.
— Зарядите ми свършиха! — викна мъжът, който лежеше в предната дясна ниша. Ада го познаваше — Боуман, който предишния ден й бе направил закуска.
Греоги вдигна очи. Лицето му беше бледо под струите кръв и кал.
— Трябва да отидем във факсвъзелния павилион. С Ардис е свършено.
Ада поклати глава.
— Вие вървете, ако искате. Аз оставам. Свали ме ей там. — Тя посочи площадката на покрива. Спомни си деня, в който бе завела „братовчед“ си Деймън горе, за да му покаже площадката — той беше надникнал под полата й, за да види носи ли бельо. Не носеше. Бе го направила нарочно, защото знаеше, че братовчед й е невероятен развратник — е, поне по онова време беше.
— Свали ме — повтори Ада. Мъже и жени, приведени фигури като някакви полегнали готически водоливници, стреляха от покрива, широките улуци и самата площадка с иглено оръжие, арбалети и лъкове по войниксите. Ада разбираше, че е все едно да се опитват да спрат океанска вълна, като я замерят с камъчета.
Греоги снижи аероскутера над оживената площадка. Ада скочи долу и другите спуснаха момичето — нямаше как да се каже дали е живо, — а после и изпадналата в безсъзнание Пиън. Боуман слезе само колкото да метне четири тежки чувала с иглени пълнители в скутера и отново се покатери на борда. После машината безшумно се завъртя около оста си и отлетя. Пръстите на Греоги грациозно играеха по виртуалния пулт, лицето му издаваше пълна съсредоточеност и напомняше на Ада за концентрацията на майка й, когато свиреше на пиано в предния салон.