— Съжалявах сам себе си — повтори Приам и по-рано задавеният му глас прозвуча по-силно — и молех мнозина от вас да ме съжаляват. След смъртта на моята царица от ръцете на боговете бях съвсем покрусен, съсипан старец, обречен… по-страшно от стар, отдавна преминал прага на немощта… бях убеден, че татко Зевс ми готви ужасна участ.
— През последните десет години бях видял твърде много мои синове да загиват и бях сигурен, че Хектор ще ги последва в залите на Хадес още преди натам да се отправи духът на баща му — продължи той. — Бях готов да стана свидетел как в кървавия край на тая варварска война отвличат щерките ми, ограбват съкровищниците ми, отмъкват паладиона от храма на Атина и хвърлят безпомощни младенци от стените. Допреди месец, приятели и близки мои, воини и вие, техни съпруги, очаквах, че жените на синовете ми ще бъдат похитени от кървавите ръце на аргивците, Елена ще бъде погубена от убиеца Менелай, щерка ми Касандра ще бъде изнасилена, че ще се съглася… не, ще жадувам… да посрещна аргивските псета пред вратите си, ще настоявам да ме разкъсат жив, след като копието на Ахил, Агамемнон, ловкия Одисей, безпощадния Аякс, ужасния Менелай или могъщия Диомед ме повали. Че ще ме пронижат с копие, ще изтръгнат стария ми живот от старото ми тяло, ще хвърлят червата ми на собствените ми кучета, да, същите верни хрътки, които вардеха портата и вратата на покоите ми, ще оставят тия мои внезапно побеснели приятели да ближат кръвта на господаря си и да изядат сърцето му пред всички.
— Да, така жалех аз допреди месец, допреди три седмици… ала вижте, любими мои троянци, тая заран животът се прероди. Зевс отведе всички богове — ония, които искаха да ни спасят, и ония, които искаха да ни погубят. Бащата на боговете порази собствената си Хера със своята мълния. Могъщият гръмовержец изгори черните кораби на аргивците и заръча на всички безсмъртни да се завърнат на Олимп, за да ги накаже за непокорството им. И след като боговете вече не изпълваха дните и нощите с огън и грохот, син ми Хектор поведе нашите войски към победа. Ахил го нямаше, за да спре знатния Хектор, и ахейските псета бяха отблъснати назад при изгорените корпуси на черните им кораби, южните им станове бяха пометени, а северните — опожарени. И сега от запад ги притискат Хектор и нашите илионци, Еней и неговите дарданци, двамата живи Антенорови синове Акамант и Архилох. — Приам спря да си поеме дъх. — Откъм юг не им позволяват да избягат сияйните синове на Ликаон и нашите верни съюзници от Зелея в подножието на Ида, където е тронът на Зевса. Откъм север ги спират Адраст и Амфий, облечени в ленена броня, що водят всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса, дивни с новодобитите златни и медни доспехи, взети от мъртви ахейци, паднали при паническия си бяг. Нашите възлюбени Хипотой и Пилей, които оцеляха след десетилетни кланета и бяха готови да загинат тоя месец с нас, със своите троянски другари и братя, днес водят своите тъмнокожи пеласгийски воини наред с вождовете на Абид и божествена Арисба. Вместо позорна смърт и разгром, нашите синове и съюзници само след няколко часа ще видят главата на врага ни, Агамемнон, набучена на копие и вдигната високо, докато нашите тракийци, троянци, пеласги, кикони, пеонци, пафлагонци и ализони доживяха най-сетне да видят края на тая дълга война и скоро ще плячкосат златото на победените аргивци, скоро ще грабнат заслужените доспехи на Агамемнон и неговите хора. Неспособни да избягат при своите черни кораби, днес всички гръцки царе, които дойдоха да убиват и грабят, ще бъдат убити и ограбени.
— Днес всички богове са готови да ни дадат окончателната победа — викна Приам. — Да се приготвим до края на тоя започващ ден да посрещнем у дома Хектор и Деифоб с пир, който ще продължи седмица — не, цял месец! — празник, след който вашият верен слуга Приам ще умре щастлив!
Така каза Приам, цар на Илион, баща на Хектор, и Хокънбери не вярваше на ушите си.
Елена незабелязано се отдели от Андромаха и другите жени и се спусна по широкото стълбище, придружена само от Андромахината робиня Хипсипила. Бившият схоластик се скри зад гърба на един царски копиеносец, докато Елена не отмина, после я последва.
Двете жени свиха по една тясна уличка, почти изцяло потънала в сенките на западната стена, после продължиха на изток по още по-тясна уличка и Хокънбери разбра къде отиват. Преди месеци, по време на ревнивата си фаза, след като Елена престана да се вижда с него, той ги бе проследил с Андромаха и беше разкрил тайната им — скривалището, където Хипсипила и една друга дойка се грижеха за Андромахиния син Астианакс. Даже Хектор не подозираше, че детето му е живо, че убийството му от ръцете на Афродита и Атина е измама, измислена от няколкото Троянки, за да сложат край на войната между аргивците и троянците и да насочат Хекторовия гняв към самите богове.