— Нощ ли е вече? Време ли е да ме вкараш в Залата на Лечителя?
— Наистина ли си мислиш, че лечебните вани на Олимп ще съживят твоето амазонско курве, сине на мокрогърдата Тетис? Ваните и червеите са предназначени за безсмъртните, а не за някаква си женска — та била и хубавица.
Ахил бе прекалено пиян и разсеян, за да се обиди.
— Богинята Атина ми каза, че ваните ще върнат живота на Пентезилея, а Палада не лъже.
— Палада не прави нищо друго, освен да лъже — изсумтя Хефест, вдигна тежкия бокал за двете му дръжки и отпи юнашка глътка. — Само допреди няколко дни ти чакаше в подножието на Олимп, мяташе камъни по непроницаемата егида на Зевс, ревеше Атина да слезе при теб и да се сражава, за да можеш да я убиеш по същия начин, по който си пронизал с копието си чудната цица на тая амазонка. Какво се е променило, знатни мъжеубиецо?
Ахил намръщено се втренчи в бога на огъня.
— Тая Троянска война беше… сложна, Хромчо.
— Пия за това — засмя се Хефест и пак вдигна огромния бокал.
Когато бяха готови да се телепортират в Залата на Лечителя, Ахил отново облече доспехите си, наточи меча си на точилото на божествения ковач и лъсна щита си, после отиде при масата и се накани да метне тялото на Пентезилея на рамото си.
— Не, остави я — спря го Хефест.
— Какви ги говориш? — изръмжа Ахил. — Тя е причината да отидем в Залата на Лечителя. Не мога да я оставя тук.
— Не знаем кой от боговете или стражите ще е там тая нощ — поясни Майсторът. — Може да се наложи да се сражаваш с цяла фаланга. Готов ли си да го правиш с трупа на амазонката на рамо? Или мислеше да използваш готиното й тяло като щит?
Ахил се поколеба.
— Тук нищо няма да й стане — увери го богът. — По-рано имаше плъхове, прилепи и хлебарки, обаче направих механични котки, ястреби и богомолки и избавих пещерата от тия гадини.
— И все пак…
— Ако в Залата на Лечителя няма никой, ще ни трябват само три секунди да се телепортираме и да вземем трупа й. Междувременно ще наредя на златните момичета да я пазят — обеща Хефест, щракна с късите си пръсти и шест от металните робини застанаха около тялото на амазонката. — Готов ли си вече?
— Да.
Ахил хвана Хефест за покритата с белези ръка и двамата едновременно изчезнаха.
Залата на Лечителя пустееше. Нямаше безсмъртни стражи. По-изненадващо, даже за Хефест, бе това, че многобройните стъклени цилиндри бяха празни. Тая нощ тук не се лекуваха и възкресяваха богове. В грамадното помещение, осветено само от няколко слабо пламтящи мангала и лилавата светлина на самите клокочещи вани, не помръдваше нищо друго, освен тътрещия се Хефест и бързоногия Ахил, високо вдигнал щита си.
Лечителя се появи от сенките на бълбукащите вани.
Ахил вдигна щита си още по-високо.
При трупа на Пентезилея Атина му беше казала „Убий Лечителя — грамадна чудовищна стоножка с ужасно много ръце и очи. Унищожи всичко в залата на Лечителя“, но той бе решил, че богинята нарича Лечителя „стоножка“, за да го обиди, а не го описва буквално.
Това същество имаше членестото тяло на стоножка, ала се издигаше на височина десет метра. Черните очи на най-горния му член се впериха в Ахил и Хефест. Имаше пипала и разчленени ръце, безброй ръце, както и тънки дълги длани с мършави пръсти в краищата на шест от горните си ръце. Един от членовете в горния му край носеше елек с множество джобове, издути от инструменти, още инструменти бяха закачени по други сегменти на олюляващото се тяло.
— Къде са всички, Лечителю? — извика Хефест.
Грамадната стоножка се разклати, размърда ръце и от невидимите й усти изригна гръмовен шум.
— Разбра ли нещо? — обърна се Хефест към Ахил.
— Какво да разбера? Прозвуча ми като звук от празна ножница, която момченце е завряло между спиците на движеща се колесница.
— Беше си на чист гръцки — възрази богът на огъня. — Само трябва да го забавиш наум, да слушаш по-внимателно. — И отново извика на стоножката: — Моят смъртен приятел не те е разбрал. Можеш ли да повториш, Лечителю?
— ГосподарятБогЗевсПовелиНикойСмъртенДаНеБъдеПоставянВЛечебнитеВаниБезНеговатаИзричнаЗаповед.ГосподаряБогЗевсГоНямаНикъде.ИТъйКатоЛечителятСеПодчиняваЕдинственоНаНеговатаЗаповедНаОлимпНеМогаДаПозволяСмъртенДаПреминеДокатоЗевсНеСеЗавърнеНаТронаСиНаОлимп.
— Разбра ли? — попита Хефест.
— Това същество каза, че се подчинявало само на Зевс и нямало да допусне Пентезилея да бъде поставена в една от ваните, без изричната заповед на Зевс, така ли?
— Точно така.
— Мога да убия тая голяма стоножка.