— Технологията ни не е адекватна за създаването на брана-дупки към други вселени — казва Чо Ли.
— Но го направихте, по дяволите! — Гласът ми е станал писклив.
— Не, не го направихме — отвръща Астейг/Че. — Всъщност онова, което направихме тогава, бе… трудно е за описване и не съм учен или инженер, макар да имаме мнозина… онова, което направихме, бе да пресечем връзките на брана-дупката на така наречените богове и да насочим някои от нашите към квантовата матрица, която бяха създали.
— Е, в такъв случай го направете пак — казвам. — Животът на десетки хиляди хора зависи от това. И докато го правите, можете да върнете онези няколко милиона гърци и други в Европа на Илион-Земя, които изчезнаха… бяха изстреляни в космоса в син лъч.
— Това също не знаем как да направим — казва Астейг/Че.
Изкушавам се да попитам: „Тогава каква полза от вас, мамка ви?“ Не го правя.
— Но тук сте в безопасност, доктор Хокънбери — продължава премиер интеграторът.
Отново ми иде да изкрещя на тези създания от пластмаса и метал, но осъзнавам, че той… то… е право. Наистина съм в безопасност на борда на „Кралица Маб“. Най-малкото в безопасност от троянците. А може би апетитната мацка, която чука Одисей, си има сестра…
— Трябва да се върна — чувам се да изричам. „Къде ще се връщаш бе, идиот? При избиваните гърци ли? Голяма тъпотия!“
— Ще ви убият — казва генерал Бех бин Адее. Едрият тъмен човекоподобен войник-робот изобщо не изглежда разстроен от тази перспектива.
— Не и ако ми помогнете.
Моравеките като че ли отново общуват безмълвно помежду си. Виждам на един отдалечен монитор в другия край на мостика Одисей и жената. В момента тя е отгоре и забелязвам, че е още по-красива и страстна, отколкото съм предположил отначало. Внимавам да не получа ерекция пред тези моравеки. Ако забележат — а те имат склонността да забелязват много неща у хората, — може да го изтълкуват погрешно.
— Ще ви помогнем, стига да можем — най-сетне казва Астейг/Че. — Какво е желанието ви?
— Трябва да отида на едно място, без да ме виждат — казвам и започвам да им описвам изгубения шлем на Хадес и метаморфозната гривна.
— Метаморфозната технология е непосилна за нашите възможности, поне що се отнася до прилагането й върху живи организми — казва Ретроград… Синопесен, най-накрая се сещам за името му. — Тя променя реалността на квантово ниво, което все още не разбираме напълно. Далеч сме от създаването на машини, способни да променят тази форма на вероятностен колапс.
— И нямаме представа как този шлем на Хадес постига истинска невидимост — добавя Чо Ли. — Макар че ако е от същия тип като другите технологии на олимпийците или на силите зад тях, вероятно става дума за минимално квантово изместване във времето, но не и в пространството.
— Можете ли да скалъпите нещо подобно за мен? — питам. Давам си сметка, че няма никаква убедителна причина тези заети моравеки да правят каквото и да било за мен.
— Не — отвръща Астейг/Че.
— Бихме могли да адаптираме някакво хамелеонско облекло — обажда се генерал Бех бин Адее.
— Страхотно — казвам. — Какво е това хамелеонско облекло?
— Активен стелт-камуфлажен полимер — отвръща генералът. — Примитивен, но върши работа, ако не се движиш прекалено бързо на рязко променлив фон. Горе-долу същият материал, с който бе покрит марсианският ви кораб, само че по-порест и невидим в инфрачервения спектър. Лещите са наноклетъчни, така че няма да има прекъсване на хамелеонската адаптация.
— Боговете свалиха марсианския ни кораб от орбита — казвам аз.
— Е, да… Това трябва да се има предвид — казва генерал Бех бин Адее.
— Това хамелеонско облекло ли е най-доброто, на което сте способни?
— При тези срокове — отвръща Астейг/Че.
— В такъв случай го взимам. Колко време ще е нужно на хората ви… искам да кажа, на вашите… моравеки… да го адаптират за мен и да ми покажат как да го използвам?
— Наредих на екипа по екоинженерство да започне работа, по костюма в секундата, когато го споменахме — казва премиер интеграторът. — Разполагаме със запис на жизнените ви показатели и мерки. Би трябвало да донесат готовия продукт след три минути.
— Прекрасно — отвръщам, като се питам дали наистина е така. Какво всъщност правя? Как да убедя онези, при които отивам, да помогнат на гърците да се спасят? Къде биха могли да избягат гърците? Техните семейства, слуги и приятели са засмукани в синия лъч, издигащ се от Делфи. В очакване да се махна оттук започвам да си играя със златния медальон на врата ми и докосвам плъзгащия се диск, който го активира.