— Сега чуваш ли ме? — пита сакатият бог-джудже. — Имаме няколко минути да поговорим.
— Чувам те, но това не се ли отнася и за Демогоргон? Чуваше те преди.
— Не, това е кабелна връзка. Демогоргон може да е каквото си иска, но не и Дж. Едгар Хувър.
— Кой?
— Няма значение. Чуй ме, сине Пелеев, трябва да се разберем какво ще казваме на тази гигантска паплач и на Демогоргон. Много неща зависят от това.
— Не ме наричай така! — изръмжава Ахил и му хвърля поглед, който е смразявал кръвта на враговете му на бойното поле.
Хефест наистина отстъпва уплашено назад и без да иска, опъва нишката-кабел.
— Как да не те наричам?
— Сине Пелеев. Не желая никога повече да чувам тази фраза.
Богът на занаятите вдига облечените си в тежки ръкавици ръце.
— Добре де. Но въпреки това трябва да поговорим. Имаме само минута-две преди да започне този маймунски съд.
— Какво е „маймунски“? — На Ахил започва да му писва от двусмислените приказки на минибога. Бързоногият мъжеубиец държи меча в ръката си. Почти е убеден, че за да убие този така наречен безсмъртен, е достатъчно просто да разреже металния костюм на брадатия глупак, да отстъпи назад и да гледа как богът на огъня се задавя до смърт в киселинната атмосфера. Но все пак Хефест е олимпийски безсмъртен, дори и без лечителните вани на голямата буболечка. Така че най-вероятно дебелоокият брадат инвалид също като него само ще кашля, ще се дави, ще драйфа и ще се гърчи от болка цяла вечност, докато някоя от океанидите не реши да го излапа. Ахил чувства силен подтик да разбере дали ще стане така.
Едва успява да се противопостави на подтика.
— Няма значение — казва Хефест. — Какво смяташ да кажеш на Демогоргон? Не е ли по-добре аз да взема думата?
— Не.
— Е, в такъв случай трябва да си съгласуваме историите. Какво друго ще помолиш Демогоргон и титаните, освен да убият Зевс?
— Няма да моля това нещо да убива Зевс — твърдо казва Ахил.
Брадатият бог-джудже изглежда изненадан под стъкления си мехур-шлем.
— Така ли? Помислих си, че затова сме тук.
— Смятам сам да убия Зевс — казва Ахил. — И да нахраня с черния му дроб Аргус, кучето на Одисей.
— Добре — въздъхва Хефест. — Но за да седна на трона на Олимп — сделката, която ми предложи и с която Нюкта се съгласи — ще трябва да убедим Демогоргон да действа в наша полза. А той е луд.
— Луд ли? — казва Ахил. Повечето от чудовищните фигури вече като че ли са се наместили сред хребетите, кратерите и потоците лава.
— Не го ли чу какви ги дрънка за върховния Бог? — пита Хефест.
— Не зная кого има предвид, ако не е Зевс.
— Има предвид някакъв единствен и върховен бог в цялата вселена. — И без това грубият глас на Хефест е още по-груб по комуникационния кабел. — Един бог с главно „Б“ и никакви други.
— Това е абсурдно — казва Ахил.
— Така е — съгласява се богът на огъня. — Именно затова расата му го прокуди в света-затвор Тартар.
— Раса? — невярващо повтаря Ахил. — Да не искаш да кажеш, че има още демогоргони?
— Разбира се. Нищо не съществува в един-единствен екземпляр, Ахиле. Дори и ти трябва да си го разбрал. Този тук е луд, та дрънка. Почита някакъв единствен всемогъщ бог с главно „Б“ и понякога го нарича „Тихия“. Или „Мълчаливия“.
— Тихия? — Ахил се опитва да си представи мълчалив бог. Тази концепция определено не съответства на опита му.
— Да — изръмжава Хефест през слушалките. — Само че това „Тих“ не изчерпва целия единствен и всемогъщ бог с главно „Б“, а само една от проявите Му… с главно „М“.
— Стига с главните букви — казва Ахил. — Значи Демогоргон наистина вярва в повече от един бог.
— Не — настоява богът на огъня и занаятите. — Този голям Бог просто има много лица или аватари, или форми. Нещо като Зевс, когато иска да изчука някоя смъртна жена. Нали помниш, че се превърнал в лебед, за да…
— Какво общо има всичко това с изслушването, което ще започне след около трийсет шибани секунди? — изкрещява Ахил в микрофоните на термокожата си.
Хефест рязко поставя длани върху стъкления мехур на мястото, където би трябвало да са ушите му.
— Шшш — изсъсква по интеркома богът-джудже. — Виж какво, това има всичко общо с опита ни да убедим Демогоргон да освободи титаните и другите тук да нападнат Зевс, да разкарат олимпийците и да ме провъзгласят за нов цар на Олимп.
— Но ти току-що каза, че Демогоргон е затворник.
— Казах. Но Нюкта — Нощ — отвори брана-дупката от Олимп дотук. Можем да се върнем през нея, освен ако не се затвори, преди да свърши това проклето изслушване, процес, градско събрание или каквото и да е там. Освен това си мисля, че Демогоргон може да се махне оттук, когато си пожелае.