— Срещу амазонките — прошепна Приам. — Срещу родните си сестри.
— Да. Щом разбрахме кого съм убила, битката свърши. Сключихме мир. Издигнахме бял стълб до акропола в памет на моята знатна сестра и си тръгнахме в скръб и позор.
— И сега Фуриите те преследват за проляната кръв на сестра ти.
— Всеки ден — потвърди Пентезилея. Ясните й очи бяха пълни със сълзи. Свежото й лице беше бледо. Беше невероятно красива.
— Но какво общо има Ахил и нашата война с тая трагедия, дъще? — промълви царят на Илион.
— Тоя месец, сине Лаомедонтов и потомък на Дардановия род, ми се яви Атина. Обясни ми, че каквито и жертви да принасям на Фуриите, няма да умилостивя тия адски изчадия, но мога да поправя смъртта на Хиполита, като замина за Илион с дванайсет избрани другарки и победя Ахил в единоборство, с което ще сложа край на тая грешна война и ще възстановя мира между боговете и хората.
Приам поглади брадичката си, обрасла със сива брада след смъртта на Хекуба.
— Никой не може да победи Ахил, амазонке. Моят син Хектор, най-великият воин, откърмен от Троя, цели осем години опитва и не успя. И сега е съюзник и приятел на бързоногия мъжеубиец. Самите богове вече опитват повече от осем месеца и всички се огъват пред гнева на Ахила — Арес, Аполон, Посейдон, Хермес, Хадес, самата Атина, всички вдигнаха оръжие срещу него и се провалиха.
— Защото никой от тях не е знаел неговата слабост — прошепна амазонката Пентезилея. — Майка му, богинята Тетида, измислила таен начин да осигури неуязвимост в битка на своя смъртен син. Той не може да бъде повален, освен ако не бъде улучен на това слабо място.
— Какво е то? — ахна Приам. — Къде е?
— Заклех се на Атина под страх от смърт, че не ще го разкрия никому, татко Приаме. И че ще го използвам, за да убия Ахил със собствената си ръка и така да сложа край на войната.
— Щом Атина знае слабото място на Ахил, защо не го използва, за да му отнеме живота в единоборство? Двубоят свърши с нейното бягство — ранена, тя се телепортира на Олимп в мъки и страх.
— Когато Ахил бил малък, Съдбите го орисали тайната му слабост да бъде открита единствено от друг смъртен по време на тая битка за Илион. Ала орисничеството им се развалило.
Приам се отпусна назад.
— Значи в крайна сметка Хектор е бил предопределен да убие бързоногия Ахил — промълви той. — Ако не бяхме започнали войната с боговете, е щяла да се изпълни тая съдба.
Пентезилея поклати глава.
— Не, не Хектор. Друг смъртен, троянец, е щял да отнеме живота на Ахил, след като Пелеевият син убие Хектор. Една от музите го научила от роб, когото наричат схоластик и който знаел бъдещето.
— Предсказател — рече Приам. — Като нашия уважаван Хелен или ахейския гадател Калхант.
Амазонката пак разтърси златните си къдрици.
— Не, схоластиците не виждали бъдещето — някак си идвали от там. Обаче според Атина сега всички са мъртви. Ала Ахиловата Съдба чака. И ще се изпълни.
— Кога? — попита старият Приам. Очевидно премисляше всички последици от тая вест. Не бе напразно цар на най-великия град на земята от над пет десетилетия. Неговият син Хектор беше кръвен съюзник на Ахил, ала Хектор не бе цар. Хектор беше най-знатният воин на Илион, но въпреки че по-рано навярно бе носил съдбата на града на върха на меча си, изобщо не го беше съзнавал. Това бе работа на Приам.
— Кога — повтори Приам. — Кога ти и твоите дванайсет сестри ще убиете Ахил?
— Днес — обеща Пентезилея. — Както ти казах. Преди слънцето да залезе и тук, и на Олимп, който се вижда през оная дупка във въздуха, през която минахме на идване.
— Какво искаш, дъще? Оръжие ли? Злато? Богатства?
— Само твоята благословия, знатни Приаме. И храна. И ложе за мен и моите другарки, за да подремнем, преди да се изкъпем, да се нагиздим пак с доспехи и да идем да сложим край на тая война с боговете.
Царят плесна с ръце. Деифоб, многобройните стражи, придворните и дванайсетте амазонки бързо се приближиха.
Той поръча да донесат обилна храна на жените, да им приготвят меко ложе за краткия им сън, да им осигурят гореща баня и робини, за да ги разтрият с благовония и масла и накрая да нахранят, вчешат и оседлаят конете им, когато Пентезилея реши, че е готова да се отправи на бой.