Прехвърлиха се почти беззвучно — след тях въздухът просто леко се раздвижи. Деймън и отрядът му се материализираха на тесния площад пред Котел — Западната стена. Все още бе достатъчно светло, но освен очите си Деймън използва инфрачервеното зрение и дълбочинния радар, за да открие целите. Предполагаше, че са заобиколени от около петстотин калибани, които се излежаваха, спяха, стояха или се мотаеха по улиците, стените и покривите непосредствено на запад от площада. Само след секунди всичките му десет взводни командири се отчетоха по вградените в бойните костюми интеркоми.
— Стреляйте, както намерите за добре — каза той.
Енергийните оръжия бяха програмирани да унищожават само жива тъкан — калибани или войникси, но не и сгради и имущество. Деймън бе доволен от това, докато се прицелваше, стреляше и гледаше как бягащите и скачащи калибани падат или избухват в хиляди парчета месо. Хората не искаха да унищожат квартала, за да го освободят.
Старият град на Ерусалим се превърна в буря от сини енергийни мълнии, писъци на калибани, викове по радиото и експлодираща плът.
Деймън и взводът му избиха всички цели, които бяха засекли. Беше време да се появят стършелите. Деймън включи реактивната си раница и се издигна до нивото на Храмовия хълм — беше сам, не беше време въздухът да се пълни с хора — и проследи как първите два стършела долетяха стремително, кацнаха, разтовариха хора и екипировка и също така стремително отлетяха. Тридесет секунди по-късно пристигнаха последните два стършела и облечените в бойни екипи мъже и жени се пръснаха по Хълма — носеха тежките си оръжия на триноги и реактивни блокове. Двата стършела отлетяха.
— Храмовият хълм е под контрол — съобщи Деймън на взводните командири. — Можете да полетите, когато сте готови. Стойте настрана от огневата линия от Хълма.
— Деймън? — обади се Елиън от позицията си над Баб ел-Назир в стария мюсюлмански квартал. — Виждам маса войникси по Виа Долороза и куп калибани на изток по улицата на цар Давид. Идват към теб.
— Благодаря, Елиън. Погрижете се за тях. По-тежките оръжия да се включат при…
Огънят от Храмовия хълм непосредствено под краката му го оглуши. Хора по покривите и стените стреляха от всички посоки към приближаващите сиви и зелени фигури. От вертикалния лъч и хилядите мълнии на енергийните оръжия Старият град се потопи в електрическо синьо сияние. За щастие, филтрите на бойния му костюм успяха донякъде да го смекчат.
— Всички взводове, открийте огън. Докладвайте за всеки пробив в секторите ви — нареди Деймън. Завъртя дюзите на раницата си и се понесе по въздуха на североизток, където непосредствено зад Купола на скалата се издигаше по-високата и по-модерна сграда, от която излизаше синият лъч. Сърцето му биеше бясно. Бяха го тренирали петстотин пъти за последните два месеца, като се прехвърляха в макета на Ерусалим, който бяха построили с помощта на моравеките недалеч от Ардис, но нищо не го бе подготвило за битка от такива мащаби и с такива оръжия в този град на градовете.
Хана и нейният отряд от десетима души го чакаха при запечатаната врата на сградата. Деймън кацна, кимна на Лейман, Кейман и Греоги, които стояха в мекия полуздрач до Хана, и каза:
— Хайде.
Със здравата си лява ръка Лейман сръчно постави пластичния експлозив. Дванадесетте бойци се скриха зад ъгъла на металната сграда и изчакаха взривът да отнесе вратата.
Вътрешността бе не по-голяма от малката спалня на Деймън в Ардис и контролните уреди — слава Богу, който и да е Той — бяха почти такива, каквито бяха предположили от прегледа на Споделените данни от кристалния шкаф в Тадж Мойра.
Същинската работа свърши Хана. Пъргавите й пръсти набираха седемцифрените кодове, когато примитивният ИИ на сградата ги изискваше.
Внезапно се разнесе дълбоко, почти субзвуково бръмчене, от което зъбите и костите им затрепериха. Всички дисплеи на стената на ИИ светнаха в зелено и умряха.
— Всички навън — заповяда Деймън. Той бе последният, който излезе от преддверието на сградата, при това в последната секунда. Цялата страна на сградата се сгъна два пъти в себе си и изчезна, като остави след себе си черен правоъгълник.
Деймън, Хана и останалите бяха отстъпили до камъните на Храмовия хълм и гледаха как синият лъч започна да угасва. Бръмченето ставаше все по-дълбоко и болезнено. Деймън затвори очи и стисна юмруци, усещаше заглъхващия субзвуков рев вече не само с костите и зъбите си, но и през стомаха и тестисите. Накрая бръмченето спря.
Той смъкна качулката на бойния си костюм, без да сваля микрофона и слушалките.
— Установете отбранителен периметър тук — нареди на Хана. — Щом се появи първият човек, извикайте стършелите.