Тя кимна и отиде при другите, които вече стреляха от височината на Храмовия хълм.
В един момент по време на подготовката за тази нощ някой — по всяка вероятност Ада — се бе пошегувал, че ще е доста добра проява на любезност Деймън и останалите нападатели да запомнят физиономиите и имената на всички 9113 мъже и жени, затворени в синия лъч преди четиринадесет столетия. Всички се бяха разсмели, но Деймън знаеше, че това технически е възможно — кристалният шкаф в Тадж Мойра бе дал на Харман по-голямата част от тази информация.
Така че през последните пет месеца, откакто бяха започнали да кроят как и кога да направят всичко това, Деймън наистина бе преглеждал записаните образи и имена. Не бе запомнил всички 9113 души — и той, като всички други оцелели, беше прекалено зает с други неща. Въпреки това не се учуди, когато разпозна първия мъж и първата жена, които излязоха със залитане от черния правоъгълник на неутрино-тахионния реасемблатор.
— Петра — каза Деймън. — Пинкас. Добре дошли у дома.
Хвана слабия мъж и жената, преди да паднат. Имаше време да забележи, че всички, появяващи се по двойки от черната врата, подобно на животните от Ноевия ковчег, изглеждат повече или по-малко зашеметени.
Тъмнокосата Петра — Деймън знаеше, че е приятелка на Сави — се огледа като дрогирана.
— Колко време?
— Прекалено много — каза Деймън. — Оттук. Към кораба, ако обичате.
Първият стършел кацна. На борда му имаше още тридесет старостилни човеци, чиято работа бе само да съпровождат завръщащите се и да им помагат. Деймън гледаше как Стеф повежда Петра и Пинкас през древните камъни към рампата на кораба.
Поздравяваше всички, които излизаха от сградата на синия лъч. Разпознаваше мнозина по външен вид — третият бе мъж, казваше се Граф, партньорката му се казваше Хана, после излезе един от приятелите на Сави — Стефан, Аби, Кайл, Сара, Калеб, Уилям… Деймън поздравяваше всеки по име и им помагаше да направят няколкото стъпки до онези, които очакваха да ги съпроводят до стършелите.
Войниксите и калибаните продължаваха да атакуват. Хората продължаваха да ги избиват. По време на репетициите в най-добрия случай им бяха нужни повече от четиридесет и пет минути да натоварят деветте хиляди сто и тринадесет души в стършелите, и то когато имаше само секунди между отлитането на едната машина и кацането на следващата. Тази вечер обаче, макар и да бяха атакувани, успяха да се справят за тридесет и три минути.
— Добре — каза Деймън по всички канали. — Всички да напуснат Храмовия хълм.
Тежковъоръжените екипи натовариха оборудването си в последните два стършела, които бяха увиснали недалеч от източния край на Хълма, и машините потеглиха, следвайки десетките останали на запад. Останаха само Деймън и взводовете му.
— Три или четири хиляди войникси идват от черквата на Божи гроб — докладва Елиън.
Деймън нахлузи качулката си и прехапа устни. Щеше да е по-трудно да избият тези неща без тежките оръжия.
— Говори Деймън — каза той по командирския канал. — Оттегляйте се… сега. Взводните командири да докладват, когато хората им са се прехвърлили.
Греоги докладва, че взводът му се е изтеглил, и изчезна.
Едид докладва и се прехвърли от позицията си на улица Бабел-Хадид.
Боуман докладва прехвърлянето на хората си от позицията им на улица Баб ел-Гаванима и изчезна.
Лоус докладва недалеч от Лъвската порта и се прехвърли.
Ел докладва от Портата при градината и изчезна.
Кейман докладва, че взводът му се е изтеглил успешно — Деймън си помисли, че ученикът на Одисей прекалено много се наслаждава на военните операции — и с нежелание поиска разрешение да се прехвърли у дома.
— Разкарвай си по-бързо задника оттам — заповяда му Деймън.
Око докладва, че хората й са се прехвърлили, и ги последва.
Кол докладва от позицията си под Ел-Акса и изчезна.
Елиън докладва, хората му се прехвърлиха и той ги последва.
Деймън събра своя взвод, в това число и Хана, и загледа как хората му се прехвърлят един по един от сгъстяващите се сенки на площада при Западната стена.
Знаеше, че всички са си отишли, че сградата на лъча е опразнена, но все пак трябваше да провери.
Като управляваше контролера на реактивната си раница със средния си пръст, Деймън се издигна нагоре, направи кръг над сградата, погледна през входа й към празнината зад него, обиколи празния Купол на скалата и пустия площад, след което полетя по по-ниски и широки кръгове, като проверяваше всички точки в четирите квартала на Стария град, където взводовете бяха установили отбранителния периметър, без да изгубят нито един човек по време на атаките на войниксите и калибаните.