— Не! — изрева Зевс, сивокъдрата му глава вече достигаше тавана. — Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен ще разстеля над остров Итака и дома Одисеев и и очите най-остри във тази вселена не ще ни видят, ни бог, нито смъртен, ни даже Просперо и Сетебос тука не ще да проникнат. Съблечи се!
Господарят на боговете отново махна с мощната си ръка и цялата сграда завибрира от енергията на обгръщащото я силово поле и скриващия ги златен облак. Кучето Аргус избяга от залата с настръхнала от освобождаващата се енергия козина.
Зевс хвана Хера за китката и я притегли към себе си с дясната си ръка, а с лявата разголи гърдите й. Поясът на Афродита падна изпод гръдта й, ала това вече нямаше значение — въздухът буквално се бе сгъстил от желание и феромони и на богинята й се струваше, че може да плува в него.
Гръмовержецът я вдигна с една ръка и я хвърли по гръб върху покритата с килим маса. Добре, че Одисей я беше направил от дебели, яки дъски, взети от палуба на кораб, разбил се в коварните скали на Итака, помисли си Хера. Зевс смъкна дрехата от краката й и я остави гола, после смъкна и своите одежди.
Колкото и често да бе виждала божествения фалос на мъжа си еректирал, Хера никога не бе преставала да се удивлява. Всички богове бяха… е, богове… ала по време на тяхното почти забравено Преображение в олимпийци Зевс беше запазил най-внушителните атрибути за себе си. Тоя ален възлест прът, който в момента се насочваше между белите й колене, бе единственият жезъл, нужен на царя на боговете, за да всява благоговение сред смъртните и завист сред другите богове, и макар според Хера да го показваше прекалено често — желанието му беше пропорционално на неговия ръст и мъжественост, — тя все още смяташе тая част на нейното страшно величество само за своя.
Но с риск да бъде натъртена или нещо още по-лошо, Хера здраво стискаше голите си колене и бедра.
— Желаеш ли ме, съпруже?
Зевс дишаше през устата. Очите му бяха като на обезумял.
— Желая те, жено. Нивга такава любов към жена или дивна богиня в гърдите ми мощни не се е разгаряла. Разтвори си краката!
— Нивга ли? — като продължаваше да стиска колене, попита Хера. — Даже когато спа със съпругата на Иксиона, дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен…
— Даже тогава, със съпругата на Иксиона, дето имаше толкова прозрачна кожа, че вените на гърдите й синееха — изпъшка Зевс, разтвори широко краката й и се вмъкна между белите й бедра. Фалосът му докосна белия й твърд корем и завибрира от желание.
— Даже когато люби Даная, дъщерята на Акризий ли? — попита Хера.
— Даже с нея — рече Зевс и се наведе напред, за да засмуче щръкналите й зърна, първо лявото, после дясното. Десницата му се плъзна между краката й. Хера беше мокра — от въздействието на пояса и от собственото й желание. — Въпреки че всеки би свършил само при вида на прекрасните й нозе! — прибави той.
— Сигурно си го сторил неведнъж, господарю — изстена Хера, когато Зевс пъхна широката си длан под задника й и я повдигна към себе си. Едрата, гореща главичка на жезъла му се удряше в бедрата й и ги овлажняваше. — Защото тя ти роди цял отбор мъже.
Гръмовержецът беше толкова възбуден, че не можеше да проникне в нея, и се бъхтеше около топлото й влагалище като момче, което за пръв път е с жена. Когато пусна гърдите й с лявата си ръка, за да насочи фалоса си, Хера го стисна за китката и настойчиво прошепна:
— Повече ли ме желаеш от Европа, дъщерята на Феникс?
— Повече от Европа, да — изпъшка Зевс, хвана ръката й и я нагласи на члена. Тя го стисна, ала не го насочи в себе си. Не още.
— Повече ли ме желаеш от Семела, неустоимата майка на Дионис?
— Повече от Семела, да. Да. — Той натисна дланта й към себе си и тласна с хълбоци, но членът му беше толкова наедрял, че бе като таран и Хера отхвърча на половин метър от него. Зевс я дръпна обратно. — И повече от Алкмена в Тива, въпреки че тогава от семето ми се пръкна непобедимият Херакъл.
— Повече ли ме желаеш от Деметра, царица със хубави плитки…
— Да, да, по дяволите, повече от Деметра. — Той още повече разтвори краката й и само с дясната си длан я повдигна на трийсет сантиметра от масата. Хера вече не можеше да не го поеме в себе си.
— Повече ли ме желаеш от Леда, когато се превърна в лебед, за да се любиш с нея, докато я пляскаше с грамадните си лебедови криле и проникваше с огромния си лебедов…
— Да, да — пъшкаше Зевс. — Млъкни, моля те.
И най-после влезе в нея. Отвори я като грамаден таран, който можеше да разбие Скейските порти, ако гърците някога успееха да стигнат до Илион.
През следващите двайсет минути Хера за малко да припадне два пъти. Зевс беше страстен, ала не и бърз. Наслаждаваше се настойчиво, но забавяше кулминацията с цялото скъперничество на хедоничен аскет. Втория път богинята усети, че губи съзнание — масата се разтърси и едва не се преобърна, макар че бе дълга десет метра, столовете и ложетата бяха прекатурени, от тавана се сипеше прах, древният Одисеев дом едва не се срути — и тя си помисли: „Така няма да стане, трябва да съм на себе си, когато Зевс свърши, иначе всичките ми кроежи ще отидат напразно“.