— Не е поканен — каза Харман.
Тя стисна ръката му, за да му покаже, че говори сериозно.
Харман посочи седалките пред сцената, бирариите и къщата, където щяха да стоят стражи с енергийни оръжия.
— Но децата също ще са на представлението — каза Ада. — Хората от града…
Харман кимна, без да пуска ръката й.
— Калибан може да се телепортира тук, когато пожелае, любов моя. Но досега не го е направил.
Тя кимна едва-едва, но също не го пусна.
Харман я целуна.
— Елиън репетира ролята на Калибан цели пет седмици. „Не се страхувай — островът гъмжи / от шумове, мелодии и звуци, / изпълващи слуха със сънна сладост / и винаги безвредни“.
— Иска ми се винаги да е така — каза Ада.
— На мен също, любов моя. Но и двамата знаем, че не е така. Ще идем ли да видим Джон?
Орфу от Йо бе още сляп, но родителите никога не се страхуваха, че ще блъсне или удари някого, дори когато осем-девет от най-палавите деца в Ардис се катереха по огромната му коруба. Беше станало традиция хлапетата да го яздят до долчинката за часа на разказа. Джон, който бе от най-големите, се бе настанил на най-високото място.
Огромният моравек бавно се носеше на безшумните си дюзи. Движеше се едва ли не тържествено, като се изключеше кикотът на яхналите го деца и виковете на другите, които тичаха зад него надолу от верандата покрай стария бряст до долчинката между оградата и новите къщи.
Там, скрити като по магия от къщите и възрастните с изключение на някои родители, децата слизаха и сядаха на тревата. Както обикновено, Джон седна най-близко до Орфу. Обърна се, видя баща си и му махна, но не отиде да го поздрави. Първо разказът.
Харман все още стоеше с Ада и Сара, която сега спеше в ръцете му. Забеляза стоящия до оградите Манмът. Кимна му, но вниманието на дребния моравек бе приковано към стария му приятел и хлапетата.
— Разкажи ни пак за Гилгамеш — извика едно шестгодишно момче.
Огромният рак бавно разклати корубата си, сякаш казваше „не“.
— С тази история вече приключихме — избуботи Орфу. — Днес започваме нова.
Децата нададоха радостни възгласи.
— Тя ще е по-дълга — каза Орфу. Буботенето му бе завладяващо дори за Харман.
Децата отново се развикаха радостно. Две момчета се търкулнаха заедно надолу по склона.
— Слушайте внимателно — започна Орфу. Един от дългите му манипулатори внимателно раздели момчетата и ги вдигна на склона, на няколко стъпки едно от друго. Вниманието на децата веднага бе привлечено от бумтящия, хипнотизиращ глас на огромния моравек.