— Моля. — „Какви обноски“, помисли си Хокънбери. Май прекалено отдавна живееше сред троянски и гръцки герои.
— Забелязахте ли нещо в гравитацията на Олимп и изобщо Марс по време на повече от деветгодишното си сноване до Илион и обратно, господин докторе?
— Ами… да, естествено… винаги съм се чувствал малко по-леко на Олимп. Още преди да разбера, че съм на Марс, с други думи, едва след като се появихте вие. И какво от това? Не е ли нормално? Марс има по-слаба гравитация от Земята, нали?
— Много по-слаба — включи се Чо Ли с глас като свирукане. Свирката на Пан. Сирингата на Пан. — Тя е приблизително триста седемдесет и два километра в секунда в секунда.
— Моля?
— Трийсет и осем процента от гравитационното поле на Земята — намеси се Ретроград Синопесен. — И вие ежедневно сте се движили, всъщност сте се телепортирали между гравитацията на Земята и Олимп. Забелязахте ли шейсет и два процентовата разлика в гравитацията, доктор Хокънбери?
— Моля, наричайте ме Томас — опита се да спечели време той. „Шейсет и два процентова разлика ли? Направо ще летя като балон на Марс… мога да прескачам по двайсет метра наведнъж. Глупости“.
— Не сте забелязали тази гравитационна разлика — заяви Астейг/Че.
— Наистина не съм — призна Хокънбери. На връщане към Олимп винаги му бе малко по-лесно след целодневно наблюдение на Троянската война — и не само на планината, но и в казармата на схоластиците в подножието на върха. Малко по-лесно — малко по-леко при ходене и носене на товар — обаче шейсет и два процентова разлика? В никакъв случай. — Имаше разлика, но не толкова сериозна.
— Не сте забелязали сериозна разлика, доктор Хокънбери, защото гравитацията на Марс, където сте живели през последните десет години и където ние воюваме през последните осем стандартни земни месеца, е деветдесет и три цяло осемстотин двайсет и една от земната.
Хокънбери за миг обмисли тази информация, после попита:
— И какво от това? Боговете са променили гравитацията, когато са създали въздух и океани. В края на краищата нали са богове?
— Наистина са нещо, но не са такива, каквито изглеждат — отвърна Астейг/Че.
— Толкова ли е важна промяната на планетна гравитация?
Последва мълчание и въпреки че не видя никой от моравеките да обръща глава, очи или каквото и да било друго, за да погледне другарите си, Хокънбери имаше усещането, че всички комуникират по една или друга радиочестота. „Как да обясним на тоя идиотски човек?“
Накрая се обади Сума IV, високият ганимедец.
— Много е важна.
— По-важна даже от тераформирането на свят като някогашния Марс за по-малко от век и половина — мелодично се включи Чо Ли. — Което е невъзможно.
— Гравитацията е равна на масата — каза Ретроград Синопесен.
— Нима? — Хокънбери разбра, че въпросът му звучи тъпо, ала не го интересуваше. — Винаги съм си мислил, че тя държи нещата долу.
— Гравитацията е въздействието на масата върху пространство-времето — продължи сребристият паяк. — Сегашният Марс е три цяло деветдесет и шест пъти плътността на водата. Предишният Марс, нетераформираният свят, който наблюдавахме допреди не много повече от век, беше три цяло деветдесет и четири пъти плътността на водата.
— Това не ми се струва голяма разлика — отбеляза Хокънбери.
— Не е — съгласи се Астейг/Че. — И в никакъв случай не обяснява увеличаването на гравитационното притегляне с почти петдесет и шест процента.
— Гравитацията е и ускорение — произнесе напевно Чо Ли.
Сега вече напълно бяха успели да го объркат. Беше дошъл тук да научи за предстоящия полет до Земята и защо искат да участва, а не да му четат лекции като на особено тъп осмокласник.
— Значи те… добре де, някой, не боговете, е променил гравитацията на Марс — каза Хокънбери. — И вие смятате, че това е изключително важно.
— Наистина е изключително важно, доктор Хокънбери — потвърди Астейг/Че. — Онзи, който е променил гравитацията на Марс, е господар на квантовата гравитация. Дупките — както бяха наречени — са квантови тунели, които огъват и променят гравитацията.
— Червееви дупки. Знам за тях. — „От Стартрек“ — помисли си той, но не го каза. — Черни дупки — прибави схоластикът. — И бели дупки. — С това изчерпи целия си речник по темата. Даже скарани с естествените науки типове като доктор Хокънбери в края на XX век знаеха, че вселената е пълна с червееви дупки, свързващи далечни места в тая и други галактики, и че за да преминеш през червеева дупка, влизаш през черна дупка и излизаш през бяла. Или може би обратното.