— И така нататък, и така нататък — повтори доктор Томас Хокънбери. Монс Олимпус, божественият Олимп, изпълваше всички предни илюминатори. Според Манмът вулканът се издигаше само на двайсет и една хиляди двеста осемдесет и седем метра над морското равнище на Марс — с над четири хиляди и петстотин метра по-малко, отколкото бяха смятали хората по времето на Хокънбери, ала си беше достатъчно висок. „Ще ми свърши работа“ — помисли си Хокънбери.
А горе, на върха, на обраслия с трева връх, под сияещата егида, която отразяваше предобедната светлина, имаше живи същества. И то не просто живи същества, а богове. Боговете. Воюващи, дишащи, биещи се, заговорничещи, чифтосващи се същества, не много по-различни от хората, които Хокънбери беше познавал в предишния си живот.
В тоя момент се разкъсаха всички облаци на гнета, които месеци наред се бяха сгъстявали около него — като белия облак, който виждаше на юг от самия Олимп, разкъсан от ветровете, вдигнали се от северния океан, наречен морето Тетида — и в тоя момент Томас Ч. Хокънбери, доктор по класическа филология, бе чисто и просто щастлив, че е жив. Независимо дали щеше да реши да замине на тая експедиция до Земята, разбра той, не би разменил мястото си с никой друг през никое друго време и на никое друго място.
Манмът насочи стършела на изток от Монс Олимпус и пое към Дупката и Илион.
17.
Хера се прехвърли от изключващото поле около Одисеевия дом на Итака направо на върха на Олимп. Тревистите склонове и сградите с бели колонади, започващи от огромното Езеро на калдерата, сияеха под по-слабата светлина на по-далечното слънце.
Наблизо се телепортира Посейдон земетръсец.
— Готово ли е? Спи ли гръмовержецът?
— Сега гръмовержецът гърми само с хъркането си — отвърна богинята. — Какво става на Земята?
— Всичко е според плановете, дъще на Кронос. След всички тия седмици на шушукане и съветване на Агамемнон и неговите вождове моментът най-после настъпи. Ахил го няма на червеното поле под нас, както винаги, и Атридът вдига разгневените си множества срещу мирмидонците и другите предани на Ахил войски, които останаха в лагера. Оттам ще се отправят към стените и ще отворят портите на Илион.
— Ами троянците?
— Хектор ще спи след нощното бдение край тлеещите си братови кости. В момента Еней е в подножието на Олимп, обаче в отсъствието на Хектор не предприема действия срещу нас. Деифоб още е при Приам и обсъжда намеренията на амазонките.
— Ами Пентезилея?
— Едва преди час се събуди и се приготви за смъртния двубой, както и нейните дванайсет другарки. Току-що излязоха от града под овациите на жителите му и тъкмо минаха през брана-дупката.
— Атина Палада с нея ли е?
— Ето ме. — Великолепна в златните си бойни доспехи, Атина се телепортира до Посейдон. — Пентезилея беше пратена на гибел… както и Ахил. Смъртните навсякъде са в пълен смут.
Хера протегна ръка и докосна облечената в метал китка на прекрасната богиня.
— Знам, че ти е било тежко, сестро по оръжие. Ахил от раждането си е твой любимец.
Атина поклати русокосата си глава.
— Вече не. Смъртният излъга, че съм убила и отвлякла неговия другар Патрокъл. Вдигна меч срещу мен и срещу всичките ми олимпийски роднини. С радост ще го пратя колкото може по-скоро в мрачните зали на Хадес.
— Още ме е страх от Зевс — прекъсна ги Посейдон. Бойните му доспехи имаха морскозелен цвят и бяха украсени с вълни, риби, сепии, левиатани и акули. Наочниците на шлема му представляваха вдигнати щипци на рак.
— Отварата на Хефест ще помогне на Негово страшно величество да хърка като прасе седем дни и седем нощи — успокои го Хера. — От жизнена важност е за това време да постигнем всичките си цели — Ахил да умре или да бъде пратен в изгнание, Агамемнон да възвърне властта си над аргивците, Илион да бъде победен или поне десетгодишната война да се възобнови без надежда за сключване на мир. Тогава Зевс ще се изправи пред факти, които не може да промени.
— Въпреки това гневът му ще е ужасен — предрече Атина.
Хера се засмя.
— На мен ли обясняваш характера на Кронида? В сравнение с разгневения Зевс Ахил е като нацупено голобрадо момче, което сърдито рита камъчета. Ала оставете бащата на боговете на мен. Аз ще се справя със Зевс, когато изпълним всичките си намерения. А сега трябва да…
Преди да успее да довърши, на моравата пред Залата на брега на Езерото на калдерата започнаха да се появяват други богове и богини. Летящи колесници с холограми на впрегнати в тях коне заприиждаха от всички посоки. Боговете се разделяха на три групи, едната около Хера, Атина, Посейдон и другите привърженици на гърците, вторите в редиците зад кръвнишки намръщения Аполон, главен поддръжник на троянците — Аполоновата сестра Артемида, Арес, сестра му Афродита, майка им Лето, Деметра и другите, които също отдавна се бяха сражавали за триумфа на Троя — и третата група, която още не бе взела страна. Накрая на продълговатата морава се събраха стотици безсмъртни.