— Ех, да беше умряло в пламъците това копеленце — въздъхна Афродита.
При тия думи Тетида обезумя и се втурна към богинята на любовта, без да размахва друго оръжие освен дългите си нокти.
Спокойно, сякаш стреля за удоволствие в приятелско състезание, Афродита вдигна лъка си и прониза със стрела лявата гръд на нереидата и тя падна безжизнена на тревата. Черната й предбожествена същност се завихри около трупа й като рояк черни пчели. Никой не се хвърли да запази тялото, за да бъде възкресено от Лечителя във ваните със сините червеи.
— Убийца! — извика мощен глас от дълбините и самият Нерей, морският старец, изплува от черната бездна на Езерото на калдерата, същото езеро, в което преди осем месеца се беше преместил, когато неговите земни океани бяха нападнати от моравеки и човеци.
— Убийца! — отново отекна викът на земноводния великан. Той се извиси на петнайсет метра над водата — мократа му брада и сплетените му къдри приличаха на маса от гърчещи се змиорки — и запрати по Афродита мълния от чиста енергия.
Богинята на любовта отхвърча на трийсет метра — генерираното й от божествената й кръв силово поле я спаси от пълно унищожение, но не и от пламъци и натъртвания. Прелестното й тяло се претърколи между две грамадни колони пред Залата на боговете и се блъсна в дебелата гранитна стена.
Нейният любящ брат Арес прониза с копието си дясното око на Нерей. Морският старец изрева толкова силно, че болката му можеше да се чуе в Илион в безкрайната далечина под тях, измъкна копието заедно с очната си ябълка и изчезна под почервенелите разпенени вълни.
Разбрал, че е започнала Последната война, Феб Аполон вдигна лъка си, преди Хера и Атина да успеят да реагират, и изстреля две топлиннонасочващи се стрели, които прихванаха сърцата им. Всичко се случи по-бързо, отколкото можеше да го проследи даже безсмъртно око.
Стрелите — и двете от нечуплив титан, покрити с квантови полета, за да проникват през други защити — спряха насред полет. И се стопиха.
Аполон зяпна.
Атина отметна глава и се засмя.
— Явно си забравил, парвеню такова, че когато Зевс наистина отсъства, егидата е програмирана да се подчинява на нашите заповеди с Хера.
— Ти пръв започна, Аполоне — промълви белоръката майка на боговете. — И сега ще изпиташ цялата сила на проклятието ми и гнева на Атина. — Направи едва забележимо движение с ръце и една скала, която тежеше поне половин тон и лежеше на езерния бряг, се изтръгна от пръстта на Олимп и полетя към Феб с такава скорост, че два пъти прехвърли звуковата бариера, преди да удари стрелеца в слепоочието.
Аполон отхвърча със страшен трясък и дрънчене на злато, сребро и бронз, преметна се презглава и се строполи на земята. Ситните му къдрици бяха покрити с прах и езерна кал.
Атина се обърна, хвърли бойно копие и когато то падна на няколко километра оттатък Езерото на калдерата, белокаменният дом на Аполон избухна в огнена гъба и милиони късчета мрамор, гранит и стомана се издигнаха на три и половина километра към жужащото силово поле над върха.
Зевсовата сестра Деметра запрати ударна вълна към Атина и Хера. Вълната само нагъна въздуха около пулсиращата егида, но повдигна Хефест на сто метра и го тресна във върха на Олимп. Облеченият в червени доспехи бог отговори с черен конус от пламък, който унищожи всички храмове, земя, вода и въздух по пътя си.
Деветте музи изпищяха и се включиха в групата на Арес. Мълнии се посипаха от колесници, които се телепортираха от нищото, и отскочиха от искрящата егида. Виночерпецът Ганимед, само девет десети безсмъртен, попадна в ничията земя и започна да вие, когато божествената му плът изгоря от смъртните му кости. Евринома, щерката на Океан, заложи на Атина, ала моментално беше атакувана от дванайсет харпии, които запляскаха с криле и я връхлетяха като грамадни прилепи. Евринома успя само да изкрещи — и бе отнесена над бойното поле зад горящите сгради.
Всички се втурнаха да се скрият зад колесниците си. Някои се телепортираха, но повечето се събраха на бойни групи на двата бряга на огромната калдера. Енергийни полета проблясваха в червено, зелено, лилаво, синьо, златисто и безброй други цветове — боговете обединяваха личните си защити в съсредоточени бойни щитове.
Никога в историята не бяха воювали така — без милост, без пощада, без професионална учтивост, каквато един бог винаги дължеше на друг, без сигурност за възкресение от многобройните ръце на Лечителя, без надежда за лечебните вани и най-страшното, за намеса от страна на татко Зевс. Гръмовержецът винаги ги бе възпирал, убеждавал, заплашвал и беше успявал да укроти убийствената им ярост срещу други безсмъртни. Ала не и днес.