— Кой? — сякаш гледаше от огромна височина, попита Пентезилея. Видя, че през последния километър и половина са се движили по диря от захвърлени окървавени доспехи.
— Ахейците — изхриптя умиращата. — Ахил… — Даже да бе носила броня, това не й беше помогнало. Гърдите й бяха отсечени. Самата тя бе почти гола. Тъмночервената дреха всъщност беше собствената й кръв.
— Отнесете я в… — започна царицата, но млъкна. Жената бе издъхнала.
Клония яхна коня си и застана вдясно зад господарката си, където яздеше винаги. Амазонската царица усети гнева, който излъчваше старата й другарка — като горещи вълни от буен огън.
— Напред — заповяда Пентезилея и пришпори бойния си жребец. Брадвата й беше закрепена за седлото. Стискаше копието на Атина в дясната си ръка. Амазонките изминаха последния половин километър до групата мъже в галоп. Ахейците се бяха навели над други трупове — ограбваха ги. Смехът им ясно се чуваше в редкия въздух.
Бяха убити четирийсетина жени. Царицата забави ход. Двете колони зад нея се разпокъсаха — конете, даже бойните, не обичат да настъпват човешки същества, а окървавените тела, всички на жени, бяха нападали толкова нагъсто, че животните трябваше внимателно да избират пътя си: стъпваха с тежките си копита в малкото свободни места между мъртвите.
Мъжете спряха да претърсват и опипват жертвите и вдигнаха глави. Бяха стотина. Пентезилея не познаваше никого от тях — нямаше нито един гръцки герой. Огледа се и видя други мъже — връщаха се към ахейската войска. Това май бяха героите.
— Вижте, още женски — каза най-отвратителният от мъжете, които събличаха доспехите на избитите. — И тоя път ни водят коне.
— Как се казваш? — попита царицата.
Ахеецът се ухили и оголи изгнилите си зъби.
— Казвам се Молион и се чудя кога да те наеба — преди или след като те убия, хубавелке.
— Това решение сигурно е много трудно за толкова ограничен ум — спокойно отвърна Пентезилея. — Някога познавах един Молион, обаче той беше троянец, другар на Тимбрей. Освен това оня Молион беше жив човек, а ти си мъртво псе.
Молион изсумтя и изтегли меча си.
Царицата замахна с двуострата си брадва и го обезглави. После пришпори грамадния си боен жребец и повали други трима — едва имаха време да вдигнат щитовете си, преди да ги прегази.
С нечовешки вик нейните дванайсет амазонки препуснаха до нея — тъпчеха, сечаха и пронизваха ахейците, все едно жънеха жито с коси. Всички, които се опитаха да се съпротивляват, загинаха. Също и другите, които се опитаха да избягат. Пентезилея лично уби седмина.
Другарките й Евандра и Термодонта повалиха последните хленчещи, пълзящи, умоляващи ахейци, но Пентезилея удиви сестрите си, като им заповяда да пуснат едно особено грозно циврещо копеле, което се представи като Терсит.
— Отнеси следното послание на Ахил, Диомед, Аяксовците, Одисей, Идоменей и другите аргивски герои, които ни зяпат ей от оня хълм — викна му тя. — Кажи им, че аз, Пентезилея, царица на амазонките, щерка на Арес, любимка на Атина и Афродита, съм дошла да сложа край на жалкия Ахилов живот. Кажи им, че ще се бия с Ахил в двубой, ако е съгласен, но че ако настояват, с моите амазонски другарки ще ги избием всичките. Върви да отнесеш посланието ми.
Грозният Терсит офейка толкова бързо, колкото позволяваха треперещите му крака.
Нейната вярна дясна ръка, грозноватата, ала безпределно храбра Клония, подкара коня си до нейния.
— Какво говориш, царице? Не можем да се бием с всички ахейски герои. Всеки от тях е легендарен… а заедно те са напълно непобедими и не са по силите на никои тринайсет амазонки, живели някога на земята.
— Бъди спокойна, сестро — отвърна Пентезилея. — Нашата победа е колкото в собствените ни яки ръце, толкова и във волята на боговете. Когато Ахил падне мъртъв, другите ахейци ще избягат — както бягаха от Хектор и обикновените троянци, когато падаха или биваха ранени техни далеч по-скромни вождове. И когато избягат, ние ще обърнем обратно, ще препуснем, ще минем през оная проклета Дупка и ще изгорим корабите им, преди тия така наречени герои да успеят да се окопитят.
— Ще те последваме и в смъртта, царице, както винаги сме те следвали към славата — промълви Клония.
— Да, към славата, любима сестро — обеща й Пентезилея. — Виж, онова плъхолико псе Терсит предаде посланието ни и ахейските вождове се приближават. Доспехите на Ахил блестят по-силно от другите. Хайде да ги посрещнем на чистото бойно поле ей там.
Тя пришпори огромния си кон и тринайсетте амазонки препуснаха заедно към Ахил и ахейците.