Бързо минаха покрай двамата Аяксовци, Идоменей, Тевкър и Диомед и се приближиха до Одисей, който намръщено стоеше до Ахил. Изглеждаше потънал в размисъл.
— Просто го качи на стършела — прошепна европеецът.
— Сине Лаертов — повика го Хокънбери.
Одисей рязко извъртя глава.
— Какво има, сине Дуейнов?
— Имаме вест от жена ти.
— Какво? — Одисей свъси вежди и хвана дръжката на меча си. — Какви ги говориш?
— Говоря за жена ти Пенелопа, майката на Телемах. Тя ти прати вест по нас, предадена с моравекско вълшебство.
— Майната му на вашето моравекско вълшебство — изсумтя царят на Итака и стрелна с мрачен поглед Манмът. — Върви си, Хокънбери, и вземи това изчадийце със себе си, преди да съм ви разпорил и двамата от чатала до брадичката. Някак си… не знам как, обаче някак си… винаги съм усещал, че тия нови злочестини дойдоха с теб и тия проклети моравеки.
— Пенелопа казва да си припомниш ложето си — импровизира схоластикът с надеждата, че паметта му не го лъже. Обикновено бе преподавал „Илиада“ и беше оставял „Одисея“ на професор Смит.
— Ложето си ли? — намръщи се Одисей. — Какви ги дрънкаш?
— Каза да ти предам, че по описанието на брачното ти ложе ще познаеш, че посланието наистина е от нея.
Одисей изтегли меча си и опря острието в рамото на Хокънбери.
— Не е смешно. Опиши ми ложето. За всяка грешка в описанието ще ти отсичам по един крайник.
Бившият схоластик устоя на желанието да избяга или да се напикае.
— Пенелопа поръча да ти кажа, че е украсено със слонова кост, сребро и злато и че ремък от волска кожа опъва многобройните меки губери и покривки.
— Пфу — изсумтя Одисей. — Това се отнася за леглото на всеки знатен мъж. Върви си. — Диомед и Големия Аякс се бяха приближили до все още коленичилия Ахил, за да го убедят да остави трупа на амазонската царица и да ги последва. Брана-дупката видимо вибрираше, краищата й бяха замъглени. Ревът от Олимп бе толкова силен, че всички трябваше да викат, за да се чуват.
— Одисее! — изкрещя Хокънбери. — Важно е. Ела с нас да чуеш посланието от прекрасната Пенелопа.
Ниският брадат мъж намръщено се вторачи в двамата.
— Кажи ми къде преместих леглото, след като с невестата ми се настанихме в двореца, и може да си спасиш ръцете.
— Изобщо не си го местил — уверено отвърна Хокънбери, въпреки че сърцето му бясно туптеше. — Пенелопа каза, че когато си построил двореца, ти си оставил една яка права маслина на мястото на спалнята, отсякъл си клоните и от ствола си издялал единия стълб на брачното ви ложе. Тия думи заръча тя да ти предам, за да познаеш, че посланието наистина идва от нея.
Одисей дълго се взира в него, после пъхна меча в ножницата си.
— Кажи ми посланието, сине Дуейнов. Бързо. — Той огледа снижаващото се небе и ревящия Олимп. През Дупката излетя ято от двайсет стършела и спускателни кораби — отнасяше моравекските техници в безопасност. Поредица екоти разтърси Марс и накара тичащите мъже да приклекнат и да вдигнат ръце, за да защитят главите си.
— Да идем при моравекската машина, сине Лаертов. Най-добре да чуеш посланието на спокойствие.
Проправиха си път сред тълпата сновящи и викащи мъже и стигнаха при черния стършел, кацнал върху насекомоподобните си колесници.
— А сега говори, бързо. — Одисей стисна Хокънбери за рамото с мощната си ръка.
„Повали Одисей в безсъзнание с тазера и го натовари на стършела — излъчи Манмът на Меп Аху. — Поеми управлението. Незабавно излитаме за Фобос“.
Главният центурион докосна царя на Итака по тила, проблесна искра и брадатият мъж се строполи в ръцете на моравекския войник. Меп Аху го внесе в стършела, скочи вътре и включи двигателите.
Манмът се огледа — като че ли никой ахеец не забеляза отвличането на един от вождовете — и се качи при Одисей.
— Хайде — каза на Хокънбери. — Дупката ще колабира всеки момент. И ако вулканът изригне, вечността може да продължи само още няколко минути.
— Няма да дойда с теб — заяви схоластикът.
— Не бъди идиот, Хокънбери! — извика Манмът. — Погледни! Всички ахейски вождове — Диомед, Идоменей, Аяксовците, Тевкър — всички тичат към Дупката.
— Освен Ахил — възрази Хокънбери, като се наведе към него, за да може моравекът да го чуе. Наоколо хвърчаха искри, трополяха по корпуса на стършела като гореща градушка.
— Ахил си е изгубил ума — изкрещя Манмът и си помисли: „Дали да наредя на Меп Аху да повали и Хокънбери?“
Сякаш прочел мислите му, по теснолъчевия канал се обади Орфу. Манмът беше забравил, че все още излъчва аудио и видеосигнал на Фобос и „Кралица Маб“.