— Не можеш да го направиш — заяви Ада. — Не можеш.
— Защо?
— Скутерът ни трябва тук. За да се бием с войниксите, ако довечера се върнат. Когато довечера се върнат.
— Ще се прибера преди мръкнало — обеща Харман.
Хана се изправи.
— Невъзможно! Когато летяхме от Голдън Гейт със Сави, пътуването продължи повече от един ден.
— Скутерът може да лети по-бързо — обясни Харман. — Сави го управляваше бавно, за да не ни плаши.
— Колко по-бързо? — попита Деймън.
Възрастният мъж се поколеба, после каза:
— Много по-бързо. Аероскутерът ми каза, че може да стигне до Голдън Гейт за трийсет и осем минути.
— За трийсет и осем минути!? — извика Ада, която също бе участвала в онова невероятно дълго пътуване със Сави.
— Аероскутерът ли ти каза? — възкликна Хана. — Кога ти го каза? Мислех, че не отговаря на въпроси за конкретни дестинации.
— До тая сутрин — каза Харман. — След полета останах няколко минути сам на площадката и открих как да вляза чрез функциите на дланта си в дисплея.
— Как? — попита Ада. — Та ти от няколко месеца се опитваш да го постигнеш.
Харман отново поглади брадичката си.
— Накрая просто го попитах как да осъществя функционален интерфейс. Три зелени кръга в три по-големи червени кръга. Лесна работа.
— И той ти каза колко време ще отнеме полетът до Голдън Гейт, така ли? — усъмни се Деймън.
— Показа ми — тихо отвърна Харман. — Диаграми. Карти. Въздушна скорост. Векторна скорост. Всичко наложено върху зрението ми — точно като далечната мрежи или… — Той млъкна.
— Или общата мрежа — довърши Хана. Всички бяха преживели шеметния смут на общата мрежа, след като миналата пролет Сави ги бе научила да влизат в нея. Никой не беше усъвършенствал използването й. Информацията просто бе прекалено много, за да я обработят.
— Да. — Харман кимна. — Затова смятам, че ако тая сутрин закарам Одисей… Никой… ще потърся някаква лечебна ясла за него… ако няма, ще го поставя в някой от кристалните ковчези и ще се върна преди събранието в три следобед. По дяволите, ще се върна още за обяд!
— Той сигурно няма да издържи пътуването — вцепенено каза Хана. Не откъсваше поглед от тежко дишащия си любим.
— Но определено няма да издържи още един ден в Ардис без медицинска помощ — отсече Харман. — Просто сме… адски невежи. — Той удари с юмрук по един дървен шкаф, рязко отдръпна ръка и облиза ожулените си кокалчета, засрамен от избухването си.
— Ще дойда с теб — заяви Ада. — Не можеш сам да го внесеш в балоните на моста. Ще ти трябва носилка.
— Не, не бива да идваш, скъпа.
Ада бързо вдигна бледото си лице и черните й очи заблестяха от гняв.
— Защото съм…
— Не, не защото си бременна. — Харман докосна свитата й в юмрук ръка и обгърна тънките й меки пръсти със своите — дебели и груби. — Просто имаш прекалено важна работа тук. Вестта, която донесе Деймън, до час ще се разпространи в цялата общност. Всички ще се паникьосат.
— Още една причина да не тръгваш и ти.
Той поклати глава.
— Ти си главната тук, скъпа. Ардис е твое имение. Всички сме гости в дома ти. Хората ще имат нужда от отговори, не само на събранието, но и през следващите часове, и ти трябва да си тук, за да ги успокоиш.
— Не знам никакви отговори — тихо рече Ада.
— Разбира се, че знаеш. Как предлагаш да реагираме на новината, която донесе Деймън?
Тя обърна лице към прозореца. Стъклата бяха заскрежени, ала навън бе спряло да вали.
— Трябва да видим още колко общности са пострадали от тези дупки и синия лед. Да пратим десетина представители по факса в останалите възли.
— Само десетина ли? — попита Деймън. Общностите на оцелелите бяха над триста.
— Не можем да се лишим от повече хора, защото войниксите може да се върнат и през деня — твърдо отвърна Ада. — Всеки може да поеме по трийсет кода и да види колко възли ще обиколи до залез-слънце в това полукълбо.
— А аз ще потърся още иглени пълнители от Голдън Гейт — прибави Харман. — Миналата есен, когато откри трите пушки, Одисей донесе триста, но снощи почти ги изчерпахме.
— Пратихме хора да съберат стрелите от труповете на войниксите, но ще кажа на Реман, че днес трябва да излеем колкото може повече — добави Ада. — Трябва да поръчам в работилницата да удвоят усилията си. Стрелите за лъкове отнемат много повече време, но по мръкнало можем да поставим още лъкове по укрепленията.
— Идвам с теб — каза Хана на Харман. — Трябва ти човек за носилката, а тук никой не познава зеления град на Голдън Гейт по-добре от мен.