— Света Богородичке! — промълви полицаят.
Тръгна след човека навън, от дулото на пистолета му още излизаше дим, прицели се, но на алеята имаше хора, затова свали оръжието и пусна предпазителя. Непознатият си проби път през тълпата, затича се и изчезна.
Разкъсван между желанието да го преследва и задължението да помогне на падналия си партньор, полицаят отново взе радиостанцията и включи микрофона: „Централа, тук едно-девет, 245 подозрителен…“. По дяволите, как ли щеше да се изтълкува това? Той току-що беше съобщил, че нападателят е убит, а сега, че тича по улицата?
— Нападателят побягна на запад по алеята зад клуб „Боби Джон“, насочвайки се към улица „Феърфийлд“. Към всички, 245, подозрителен с черно кожено яке, тъмен гащеризон, раница на гърба и с мотоциклетен шлем, закриващ лицето. Изглежда не е въоръжен, но е опасен.
От булевард „Дел Пасо“ Патрик свърна наляво по улица „Феърфийлд“, включи ракетните двигатели в ботушите си, скочи на покрива на една изоставена двуетажна печатница, после спря за нова проверка на системата. Батерията се беше разредила до критично ниво.
Патрик набра на дисплея в шлема си команда за търсене, която се предаде по частната сателитна система. На екрана му се появи малко червено изображение с указание за посоката и разстоянието до целта. Там се намираше Джон Мастърс. Той бе в специално оборудвана кола „АМС Хамър“. И костюмът на Патрик, и колата имаха сателитни навигационни приемо-предаватели, за да може всеки от тях да вижда и да следи местонахождението на другия. Сега Мастърс беше съвсем наблизо, кръстосваше из района и се стараеше да не изглежда подозрителен, както може да изглежда една такава кола посред нощ на улицата.
Използвайки ракетните двигатели Патрик скачаше от покрив на покрив, докато стигна до шосе „Арден“. Той почака на покрива на една жилищна сграда, докато „Хамър“-ът се приближи. Тогава скочи от покрива и се приземи точно до един изплашен мъж, който излизаше от колата си на паркинга. Патрик не му обърна внимание. Петнадесет секунди по-късно, когато ракетните двигатели се бяха презаредили, той направи нов скок до колата на Джон, която се движеше бавно по шосе „Арден“. Колата спря, Патрик отвори вратата и се вмъкна вътре, а Джон натисна газта и джипът полетя с максимална скорост.
След като пресякоха реката и тръгнаха по Шестнадесета улица на юг към центъра на града, Джон попита:
— Как беше?
— Страхотно! Просто супер! — каза Патрик и свали шлема.
Като си спомни ужасеното лице на Патрик след демонстрацията, Джон се страхуваше от онова, което можеше да види този път, но Патрик изглеждаше нормално.
— Всичко работи чудесно! — каза той.
В задната част на „Хамър“-а имаше портативен бензинов агрегат. Патрик го включи, взе един кабел и пъхна единия му край в агрегата, а другия в контакта в долния ъгъл на раницата си. Макар че без шлема не можеше да следи нивото на енергията, той знаеше от изпитанията, че ще са необходими тридесет до шестдесет минути за презареждане на захранващото устройство.
— Тази вечер свършихме добра работа, нали? — попита Джон, надявайки се да получи потвърждение. — Намери ли онова, което търсеше?
— По дяволите, не можах… Но ще действаме според плана! — отвърна Патрик. — Получих немалко информация, но ми е необходима още. Следващата стъпка може да ни донесе ключа как да се справим с тези момчета.
— Наоколо изглежда има много ченгета…
— Ще действаме според плана, Джон — повтори Патрик. — Ако всичко се провали, ще се срещнем на летището, както се разбрахме. Аз мога да се скрия в хангара или отгоре на кулата.
Джон замълча. Трябваше да изпълнят плана.
Район „Розали“, квартал Елдър Крийк, Сакраменто, Калифорния
Малко след това
Понякога са необходими дни за намиране на най-доброто място за наблюдение. Идеалното място е достатъчно близко за фотографиране със средно мощен телефотообектив на всеки влизащ или излизащ в сградата, но не чак толкова, че да прави впечатление. Дори и по-отдалечена, караваната трябва периодически да се мести, за да не бъде разбита от крадци или вандали.
Макар че работата се състои единствено в седене, чакане, гледане и слушане, наблюдението е трудна, неприятна, изтощителна работа. В зависимост от обстановката и случая наблюдаващите полицаи понякога се сменяват за хранене или за кратки почивки. Но много пъти те остават затворени цели осем часа.