Но най-лошото на наблюдението, дори само след два дни, е ужасната миризма. Добре че вече малко полицаи пушат вътре, но все пак една затворена каравана бързо се изпълва с различни миризми — на всякакъв вид бързи закуски, на пот, размесена с дезодоранти и парфюми, миризми от неуплътнени тоалетни съдове и други по-неприлични за споменаване аромати. Излизането от фургона всъщност правеше положението още по-лошо. Прекарали два часа затворени, независимо колко е лошо вътре, ченгетата свикват, но след като излязат навън да поемат глътка чист въздух или да пуснат една вода, връщането във вонящия, задушаващ, клаустрофобичен автомобил става непоносимо.
Районът „Розали“ се намира между Шестдесет и пета улица и булевард „Стоктън“, на север от Елдър Крийк Роуд. Застроен е с общо взето красиви крайградски или полуселски къщи. С чисти дворове, красива външност и прясна боя някои от тях демонстрираха гордостта на собствениците си, но повечето бяха заети от наематели и от години не бяха нито ремонтирани, нито боядисвани.
Къщата северно от обекта на наблюдение беше много красива постройка с поддържана моравка отпред и добре подрязани храсти, все още завити със зебло срещу зимния студ. В двора имаше табелка с надпис: „Продава се“. Причината за продажбата навярно бе съседната паянтова къща — едноетажна изгнила дървена постройка с изпопукана гипсова мазилка и мръсен двор, огрян с туфи кафява трева. Оградата беше от бодлива тел, тук-там разкъсана, ръждива. В двора обикаляше голямо силно куче, което при най-малък повод свирепо лаеше. Някои от прозорците бяха със спуснати завеси, други — със заковани от външната страна железни решетки.
Подозираше се, че „Сатанинско братство“ използва тази къща за производство или дистрибуция на дрога, но отделът за борба с наркотиците не можа да намери достатъчно солидни доказателства. Полицията използва всички възможни трикове: спираше превозните средства, които наскоро са били на това място, с надежда да намери в тях дрога, проследяваше честите посетители, с надежда да залови някой излязъл от къщата пласьор. Никакъв резултат. Съседите бяха много наплашени, за да сътрудничат на полицията. Наблюдението не беше непрекъснато и накрая го преустановиха, защото не можеше да се оправдае пред капитана разходът на време, нито да се защити пред някой съдия тезата за вероятно престъпление.
Но къщата определено беше на Братството и навярно в нея имаше лаборатория за мет. Така че след последните взривове наблюдението беше подновено. Дори и през „слабите“ дни там вероятно се пласираше метамфетамин за няколко хиляди долара седмично и, ако някой искаше да ликвидира местата на Братството за продажба на дрога, къщата сигурно беше едно от тях. Тази информация беше достатъчна на Дийна Уайлър да заповяда подновяването на наблюдението.
Последните три часа на тази дванадесетчасова смяна бяха наистина кучешки. Кафето в термосите беше изстинало, сандвичите тежаха в стомасите като олово, забавяха циркулацията на кръв и действаха като големи таблетки приспивателно. Караваната беше студена, седалките миришеха на плесен, гумените накрайници на окулярите на 180-милиметровите фотоапарати бяха хлъзгави.
Тази вечер до къщата се приближиха няколко души, но всички бяха изплашени от булдога. Един посетител успя да изкара навън един от обитателите. Наблюдаващата група направи няколко хубави снимки на едрия, приличащ на рокер мъж с дълга и гъста черна коса, с брада и с кожена жилетка на голо. Големият микрофон с насочено действие долови проведения между двамата разговор:
— Какво имаш, човече? — попита посетителят с груб, дрезгав глас.
— Какво ти трябва? За смъркане ли? Имам точно това, от което се нуждаеш.
Бяха до телената ограда, но се виждаше, че обитателят не желае да стои дълго на открито.
— Какво, по дяволите, е това? — попита гневно купувачът. — Тук почти нищо няма.
— Ти на кой свят живееш бе, копеле? На улицата няма никаква стока. На Братството му таковаха мамата. Това е, приятел. Искаш ли или не?
— Ти направо ме обираш, човече.
Наблюдаващият през непрозрачното отвън стъкло полицай се намръщи.
— По дяволите, такъв разговор може да се води и за закупуване на сладкиши — промърмори полицаят. Той знаеше, че дотук в техните думи нямаше нищо, което да послужи за пред съда. — Хайде, момчета, преминавайте към сделката.