Предаването стана и полицаите направиха снимки. Торбичката с бяла кристална пудра изглеждаше като малко бяло петънце, незначителна част от нормалния размер на сак за доставка на мет.
— За такава сделка в съда ще ни се изсмеят — каза наблюдаващият полицай. — Трябва ни нещо голямо, момчета. Това символично количество няма да свърши работа.
— На улицата почти няма наркотици — каза примирително друг полицай. — Никой не смее да държи голямо количество. Всички се страхуват, че онзи, който премахна Братството, може да подгони и тях.
— Ще трябва да изчакаме още една седмица, когато по-смелите готвачи отново ще се заловят за работа — каза първият полицай, когато купувачът си тръгна, а продавачът се прибра в къщата. — Засега не се случва нищо съществено.
— Ето още един човек — прекъсна го полицаят с камерата. — По дяволите, сигурно съм уморен. Дори не го видях да се приближава. — Той вдигна очи от окуляра, разтри ги, после отново загледа. — Среден ръст, около метър и седемдесет, добре сложен, облечен е в кожени дрехи — яке и панталони. Как, по дяволите, могат тези хора да носят такива неща? С шлем на главата. От онези, които закриват цялото лице.
— Не чух мотор — отбеляза другият полицай. — Обикновено тези „Харли“ се чуват през три карета.
— Не виждам мотор.
— Няма мотор? — Сега всички се заинтересуваха. — Какво прави той?
— Той… ох, той се насочва право към предната врата. Големият булдог добре ще си закуси… Кожените дрехи няма да го спрат.
Те чуха свиреп лай и ръмжене.
— Човекът сигурно е постоянен посетител. Кучето трябва да го познава.
— Това куче… о, по дяволите, изглежда то ще се хвърли върху него! Прескочи през оградата, глупако!
Булдогът се спусна, разтвори уста, на светлината от предната веранда блеснаха зъби, насочиха се право към лявата китка на новодошлия… захапаха я и веднага я пуснаха. Те видяха как кучето разтърси глава, отново излая, заръмжа и се хвърли към левия глезен на непознатия. Повтори се същото нещо — кучето захапа и веднага пусна. От мястото си полицаите забелязаха, че човекът държи в дясната си ръка пакет. Трети скок и този път кучето увисна на лявата ръка на човека. Тежкото тяло го повлече наляво и надолу, но тогава съвсем равнодушно, сякаш удря комар, непознатият шляпна кучето по главата. Чу се силно скимтене и булдогът падна на земята. Странно. Ударът дори не изглеждаше силен.
— Кучето е безпомощно! — възкликна един от наблюдаващите полицаи. — Ха! Никога не съм виждал булдог така да подвие опашка! Какво използва този човек срещу него! Невропаралитичен спрей?
— Може би боздуган — отвърна друг полицай.
— Не видях в ръцете му спрей. Късметлия копеле. Може да е дрогиран. Ще почувства болката, след като премине действието на наркотика. Може би си струва да арестуваме този приятел и да разберем как го прави.
— Това хич не ме интересува — каза отговорникът на групата. — По интересно е какво има в раницата на гърба? А, остави една торба до предната врата. Ръцете му са празни. Може би е някаква доставка.
— През предната врата?
Страхотна експлозия разтърси караваната. Полицаите политнаха назад, силната светлина временно ги заслепи.
— Мамка му, какво, по дяволите, беше това? — извика един от тях и започна да трие очите си. — Бомба ли се взриви?
— Очевидно! — съгласи се друг полицай.
Изглежда тя избухна, преди да успее да се отдръпне. Той пипнешком намери портативната си радиостанция, надявайки се, че е включена на подходящия канал, защото, ако не беше, не можеше да види копчето за превключване.
— Централа, Специално отделение четири-четири, изпратете подкрепление, групи за обезопасяване на взривоопасни обекти и пожарникари. Имаше бомбена експлозия девет-две-седем. Предайте на всички отделения ситуация девет-девет-четири, повтарям, ситуация девет-девет-четири.
Сержантът, отговарящ за този сектор от южния район, взе радиостанцията си и повтори призивната 994, напомняйки на всеки, който отговори да използва процедурите за бомбена заплаха: никакво ползване на радио, МТД, или клетъчни телефони на разстояние под две карета от мястото на събитието.
Минаха няколко дълги минути преди полицаите в караваната да се съвземат. Когато накрая погледнаха през биноклите, те видяха непознатия да лежи по гръб, изхвърлен на около пет метра от взривната вълна.
— Изглежда е ударен право в лицето — заключи един полицай. — Надявам се в линейката да има лопати… ще са им нужни…