Костюмът не работеше… ножът успя да го прободе! Патрик опипа скъсаното място. Беше малко, по-късо от няколко сантиметра… Как, по дяволите, БЕРП можеше да го защитава срещу бомбени взривове и куршуми, а не успя да го предпази от елементарен удар с нож?
Патрик даде команда за проверка на системата. Той с облекчение видя, че всичко функционира. Значи едно срязване на тъканта БЕРП не поврежда цялата система. Беше му останала енергия за още няколко часа.
Трябваше да хване германеца, да му изкара душата, ако се наложи, но да научи всичко за майора. Патрик включи сензорите за виждане при слаба светлина и тръгна, но спря по пътя към кухнята. На пода, потънал в кръв, лежеше труп… Беше едър човек с дълга, права коса, ръцете и раменете му бяха покрити с татуировки, главата — надупчена от куршуми. Вероятно от автомата на командоса? Какво правеше един германски войник тук, в къщата на „Сатанинско братство“? Майорът също беше германец. Значеше ли това, че има работа с чуждестранна група терористи? Какво ги свързваше с рокерите? Дали терористите бяха предизвикали взривовете из целия район на Сакраменто и сега търсеха оцелели членове на Братството. Най-после някаква следа.
Патрик чу в задната част на къщата детски плач и се насочи натам. Откри една малка спалня вдясно, от която се носеше такава воня, че дори защитата на костюма му не можа да я премахне. Наоколо бяха разхвърляни отпадъци и боклук. Имаше и някакви химикали, вероятно за производство на дрога. След целия този хаос той съгледа малко гнезденце от мръсни одеяла и изцапана възглавница, където се търкаляха няколко празни консервени кутии. Явно тук спеше малко дете. „Какви животни — каза си Патрик. — Да оставят едно дете да живее така като… това е нечовешко.“
Банята вляво беше почти разрушена от експлозията. Детските ридания идваха оттам. Патрик бутна остатъците от счупената врата и намери вътре съвсем мъничко момиченце, почти затрупано с парчета мазилка. Сигурно беше на не повече от две или три годинки. Изоставено, слабо като вейка, то беше мръсно и парцаливо като цялата къща. По главата си то имаше кървави ожулвания.
— Спокойно, миличко — ласкаво каза Патрик. — Аз ще ти помогна да излезеш оттук.
Детето запищя — протяжен, див, пронизителен писък, очите му широко се отвориха, малкото телце се разтърсваше от ужас. То отчаяно се опитваше да се измъкне от отломките. Без да обръща внимание на писъците, Патрик го измъкна и внимателно го сложи върху изхабения килим в коридора.
На дисплея в шлема си той набра диспечерския УКВ канал на клиника „Дейвис“, който беше открил, когато посещаваше Пол.
— Моля ви, изпратете линейка на Шестдесет и пета и улица „Розали Хайтс“ — предаде Патрик. — Отнася се за момиченце, приблизително на две годинки, с рани по гърба и главата. Приехте ли? Край.
— Съжалявам, но това е диспечерски канал и е само за служебно ползване. Ако ви е необходима спешна медицинска помощ, обадете се от някой телефон на 911.
— Слушайте, диспечер, аз съм в полуразрушена къща на „Розали“. Тук има мъртъв пласьор на дрога и малко момиченце, ранено при експлозия. Детето може би ще припадне — отговори Патрик. — Полицията вече е тръгнала насам. Незабавно изпратете линейка.
Патрик завърши разговора и се обърна към вече загубилото съзнание дете. До пристигането на медицинския екип трябваше да се опита да окаже първа помощ.
Неочаквано Патрик чу вик:
— Мръсно копеле! Измитай се оттук!
Нещо го удари по главата. В стаята бе влязла полугола жена, стиснала алуминиева щека. Не можеше да определи възрастта й. Може би беше млада и дори хубава, но от дрогата лицето й беше набръчкано, изпито, покрито с рани, косата й висеше рядка и без блясък.
— Гадно копеле! Остави ни на мира! — изкрещя жената и отново замахна.
Патрик се остави да го удари по дясното рамо.
— Това твоя дъщеря ли е? — попита той. — Детето твое ли е?
— Върви на майната си!
— Как можеш да оставиш собственото си дете да живее на такова място? — извика Патрик. — Как можеш да я сложиш да спи в стая, където се приготвя дрога?
— Ако много ти харесва, вземи я! — извика жената. — И без това само плаче и по цял ден повръща! Пръждосвай се!
Тя пристъпи по-близо и отново замахна да го удари. Патрик извъртя лявото си рамо и леко я бутна. Жената политна и падна, сякаш я бе блъснал камион, изпищя, с мъка се изправи на крака, хвана се за разбития, окървавен нос и се оттегли в спалнята.
Патрик пренесе припадналото дете в дневната. В един ъгъл намери някакви дрехи и зави крехкото телце на момиченцето. Дишането й, слава богу, изглеждаше нормално… Може би беше припаднала от страх и не беше в шок. Той затърси възглавница да повдигне главата й.