— Ние всички разбираме, че със своя ум и способности, с прекрасния си външен вид, с факта, че си късметлия, както и с всичките си добри качества, ти би могъл да влезеш в бизнеса, да станеш преуспяващ адвокат или да се отличиш във всяко друго поприще, което желаеш — продължи Патрик. — Но ти реши да постъпиш в полицията. Някой по-малко снизходителен от мен би те обвинил, че повтаряш грешката на прадядо Шейн, защото, ако се заемеш с бизнес или право, ти ще натрупаш състояние и ще можеш да издържаш своята майка и любимите си брат и сестри. — Лицето и тонът му от шеговити станаха сериозни. — Ние разбираме също и опасностите, до които води твоето решение. Имената на двама Макланахан, чичо Мик и прадядо Кели, са изписани на паметната плоча в Сакраменто и всички сме чували за онези от рода ни, които са имали неприятности и дори са били убити заради усърдната си служба в името на закона.
— Но всички знаем, че ти следваш една мечта, лелеяна двадесет и две години, още от времето, когато татко за първи път ти разреши да натиснеш сирената на полицейската кола — продължи гордо Патрик. — Ние сме тук да отпразнуваме твоето решение и да ти пожелаем всичко най-хубаво. Честито дипломиране, поздравления за наградата ти като първенец в класа по всички дисциплини, гордеем се с избирането ти за най-добрия от целия випуск. Приеми нашите пожелания за щастие и успех, както и нашата благодарност за решението си да работиш за сигурността и спокойствието на твоя град и на твоите съседи. Наздраве!
Гостите и много от посетителите на останалите маси вдигнаха чаши с шампанско и извикаха: „Наздраве!“.
— А сега, независимо от цялото ни уважение към нашата любезна и красива домакиня, госпожица Биба, предлагам ви да се съберем отново, този път в едно подходящо заведение, кръчмата „Шамрок“ край брега за истинско честване — каза Патрик и се усмихна.
Собственичката на ресторанта, Биба Кагиано, безуспешно се мъчеше с бляскавата си усмивка да убеди посетителите да останат. Заведението на Биба и „Шамрок“ отдавна бяха станали забележителности на Сакраменто, но по съвсем различни причини — ресторантът на Биба предлагаше чудесна храна, изискана атмосфера и елегантност, докато „Шамрок“ — често го наричаха и „Макланахан“ — беше съвършено друго нещо.
— Правилото в „Макланахан“, което, сигурен съм, всеки полицай добре знае, е — продължи Патрик, — че ако носите полицейска значка, вашите пари тази вечер няма да вървят… освен може би тези на шефа. — Забележката на Патрик предизвика бурни аплодисменти. — Главната цел да продължим тази сбирка в „Шамрок“ е да помогнем на младия полицай Макланахан да свикне с нощната смяна, тъй като през следващите няколко месеца той вероятно ще дава много дежурства. Така че от всички нас се изисква да останем до зори с полицая Макланахан и с неговите млади приятели, за да могат те със собствените си очи да се убедят какво означава слънцето да изгрява в края на деня. Освен това, ние ще се съберем там и по повод на старата ирландска поговорка: „Бог е измислил алкохола, за да не могат ирландците да господстват над света“. Време е да проверим доколко вярна е тя.
След бурни целувки за Биба, тълпата се отправи към чакащите таксита, за да вземе участие във втората половина на вечерното празненство.
Истинското име на заведението беше „Шамрок“, но всички го знаеха или като „Макланахан“, или като „Кръчмата на сержанта“ по чина на бащата на Патрик, който го отвори, след като напусна полицията. Каквото и да беше името му, това беше един от малкото барове в центъра на града, разполагащ с грил, с разписание за наряда на полицаите, и където човек можеше да е в течение на всичко, което ставаше в силите на реда. Понякога, особено след напрегната или кървава нощ, или в събота вечер след смяната, заведението беше отворено от шест сутринта чак до започване на следващата смяна на нощния наряд. Макар вече да не бе изцяло собственост на фамилия Макланахан, Патрик, като глава на семейството — тяхната майка, Морийн, се беше оттеглила и живееше в Скотсдейл, Аризона — напълни първите чаши с ирландско уиски и всички вдигнаха наздравица за произведения рано този ден нов випуск калифорнийски полицаи.
През тази нощ се изпи много уиски. Присъстваха повечето от випускниците на Академията, назначени в района на Сакраменто, бяха дошли действащи и запасни полицаи и агенти. Макланахан бе поканил всеки, който носи полицейска значка или работи в сферата на сигурността и закона, така че тук бяха и няколко жени полицаи, пътни патрули, социални работници, които следят за поведението на пуснати под гаранция престъпници, и дори прокурори и следователи от окръжна прокуратура. Всеки беше добре дошъл на празненството, но полицаите проявяваха нескрито недоверие, граничещо с враждебност, към всеки, когото не познаваха като свой. Ето защо никой външен не се решаваше да посегне към безплатните напитки. Едва ли някой полицай щеше наистина да попречи на цивилните да отидат до бара, но жестовете и погледите недвусмислено показваха, че безплатните питиета са само за униформени. Дипломиралите се, прекарали последните двадесет и две седмици непрекъснато заедно, бяха седнали на една голяма маса, подаваха си изпотените халби бира и приемаха поздравления, окуражителни думи и съвети от всички страни. Макар че Академията се управляваше от град Сакраменто, само седем от петдесетте випускници бяха назначени в Сакраментския полицейски участък; единадесет отиваха в Окръжното шерифство; петнадесет в Калифорнийската полиция, в шерифството на щата и в различни други правозащитни органи. Останалите деветнадесет очакваха да получат назначение. Те бяха платили да посещават петмесечната програма, едната половина от която беше като полувисш колеж, а другата като военен лагер, и се надяваха в бъдеще да намерят работа в някой правозащитен орган. Излишно е да се казва, че те се възползваха от предимството на безплатните питиета и агресивно атакуваха присъстващите офицери с надежда да намерят някой влиятелен сержант или администратор, на когото да направят добро впечатление.