— Няма начин. Майор Райнгрубер положително ще ме убие — каза Фокнър. — Не. Най-добрият ни шанс е с Грегъри, повярвайте ми. Гарантирам с главата си. Имам основание за това. А сега по-добре да се махаме оттук преди Райнгрубер да ни е спипал самички.
Фокнър помогна на Джон да излезе от килера и го заведе в централната част на сградата. Мястото наподобяваше склад. От общото помещение се влизаше в редица малки стаи. Вратите на някои бяха отворени. В една от тях зърнаха Райнгрубер да почиства пистолет. Като ги видя, той стана. Очите му гледаха Мастърс с безгранична ненавист. За щастие, той не излезе. Фокнър отведе младия учен в стаичка без прозорци с легло, одеяла, лампа на пода и два стола.
— Тук ще бъдете в безопасност, Джон — каза лекарят. — Вратата се заключва. — Той извади съзаклятнически от джоба на сакото си един вестник. — Вземете го да се занимавате, по-добре го скрийте под одеялата. Не искам Райнгрубер да знае, че го имате. А сега трябва да вървя.
— Онова копеле ще ме потърси…
— Аз ще бъда отвън, а и Грегъри е наблизо — успокои го Фокнър. — Не се безпокойте. Разчитайте на нас. Грегъри ще ви освободи оттук, но ще трябва да вършите каквото ви каже и да му имате доверие. Разбирате ли? Ще направите ли това, Джон?
Какво друго му оставаше?
— Ще се опитам, докторе.
— Добре. Заключете вратата след мен. Когато поискат да влязат, трябва да отворите, но през останалото време ще си имате малко уединение.
Джон моментално заключи вратата, седна на леглото и се зави с одеялата.
„Това е лудост — каза си той. — Райнгрубер е луд. Дори онова, което казва Фокнър за Таунсенд да е вярно, що за глупак е, та да държи наоколо такива ненормалници? Спаси ми живота, за което съм му благодарен, но въпреки това има нещо странно. Все пак поне двама от цялата банда имат намерение да ме пазят от онзи луд.“
Той внимателно разгърна вестника. Бяха 3-та и 4-та страница от днешния „Сакраменто Бий“, доста поизмачкани, но все още можеше да се четат. Имаше статия за експлозията в Уилтън. Той зачете и се ужаси. Не можеше да повярва на очите си.
Репортажът бе посветен на така наречения от журналиста „терор на Оловния войник“. Сочеше се, че Патрик Макланахан е убил няколко жители на Уилтън, които подозирал, че са терористи. По погрешка взел къщата за убежище на производители на мет, докато всъщност тя е била наета от някакъв фермер, неговото семейство с три деца и семейството на брат му с четири деца. Патрик убил няколко души, включително три деца, после сложил експлозив върху бутилката с пропан до къщата и причинил огромна експлозия.
Джон беше потресен. Тяхното разузнаване беше съвършено, безпогрешно, точно… и все пак тук беше написано черно на бяло. Бяха направили ужасна грешка, бяха причинили смъртта на единадесет души. Имаше репортаж и на Ройтерс за нападението. И голяма редакционна статия за смъртта на Патрик в Сакраментския окръжен затвор. Очевидно Патрик, се твърдеше там, е издирил затворник от „Сатанинско братство“ и го е провокирал, което е довело до сбиване и до неговата смърт. Репортажът намекваше, че когато Патрик нападнал затворника, той вероятно не е бил на себе си, защото си въобразявал, че е още с костюма, който го прави неуязвим, и крещял през цялото време, че е невинен.
Джон сгъна вестника и седна на леглото, лицето му сякаш бе олицетворение на ужаса. Единадесет невинни хора бяха умрели по тяхна вина! Те бяха убийци!
— Хвана се — каза Фокнър.
Тримата заедно с Таунсенд и Райнгрубер наблюдаваха Мастърс по вътрешен телевизионен монитор. През почти незабележима дупка на стената една камера следеше стаята на Джон.
— Това с отпечатания на компютър вестник беше голяма идея. А и как повярва всички онези глупости, че съм лекар от Дартмут? Сега аз съм неговият най-добър приятел. Все пак не разбирам защо просто не измъкнете информацията със сила, полковник. Той е чувствителен като теменуга.
— Защото при най-малката болка ще припадне и тогава няма да имаме никаква полза от него — отвърна Таунсенд. — Престоят в ледената вода го размекна напълно. Наркотиците само ще замъглят съзнанието му, а ние се нуждаем от неговия ум. Това е единственият начин, по който трябваше да действаме. Той може да е гений в науката, но очевидно не е запознат с техниките на дезинформация, пропаганда и съпротива при разпит. Мастърс търсеше приятел и го намери във ваше лице, а скоро ще го открие и в мое. Неговият биологичен часовник скоро ще заработи по нашето разписание… това програмирахме, когато го убедихме, че е бил във водата деветдесет минути, а не петнадесет, както беше в действителност. И щом това стане, ще бъде лесно да получим необходимата ни информация.