Патрик отново попипа носа си.
— Господи, как добре сте се справили. Съвсем убедително.
— Удоволствието беше мое — отвърна Уол, доволен от себе си.
— С помощта на малко боя и слаб нервнопаралитичен газ, който забави достатъчно дишането и пулса ви, за да минете за умрял, ние ви изнесохме оттам — обясни Бригс.
— Но Джон изчезна. Ако е в ръцете на Таунсенд, работата е лоша… Трябва да намерим него и Чандлър.
— Можем да открием Таунсенд — каза Патрик и неуверено се изправи на крака — чрез системата за проследяване на костюма. Предполагам, че Джон е отвлечен заради него.
— Още ми е трудно да си обясня всичко — каза Барона. — Създаденият от Джон Мастърс костюм прави облечения в него човек почти неуязвим. Джон е от вашия екип. Защо ще тръгва с човек като Таунсенд, който ръководи някаква тайна престъпна организация? Той е луд… Таунсенд беше свързан с Анри Казо. И ако неговата организация атакува града и рокерските банди, с каква цел го прави? Какво иска да постигне?
— Засега не знаем — призна Макланахан. — Казаха ми, че Таунсенд и „Арийската бригада“ не са това, за което се представят, но моят информатор умря, преди да успее да ми каже нещо повече. Англичанинът е много опасен. Трябва бързо да установим къде е Джон. Там ще намерим и Таунсенд. Хал, необходим ми е един от вашите самолети „Пейв Хамър“ с обръщащ се ротор. Какво е положението с техния ремонт?
— Още не е започнал — каза Хал. — Сега завършват работата по изтребителите Ф-117 „Найт Хоук Стелт“. Вземете каквото ви трябва.
— Искам един МВ-22, годен да лети — отговори Макланахан. — На него ще монтирам локатор за откриване на костюма. Щом установим местоположението му, ще атакуваме.
— Почакайте, почакайте! — намеси се Барона. — Какви ги говорите? Преди всичко, Макланахан, вие няма да отидете никъде, особено със секретен въоръжен самолет. Ако изчезнете, ще ме вкарате в беля. Второ, не мога да ви разреша да използвате това специално подразделение на АПР без съгласуване и разрешение от съответните власти. Трето…
— Можете да спрете до тук — прекъсна го Макланахан. — В случай, че още не сте разбрали, шефе, ние сме поели тази операция и ще направим всичко, за да освободим нашия приятел и да върнем онзи костюм. Ако продължавате да пречите, ще ви затворим в някоя приятна и комфортна стая, докато завършим операцията. По-добре е да ни сътрудничите.
— Не си позволявайте да ме заплашвате, Макланахан — предупреди го Барона. — Аз рискувам кариерата си, за да ви помогна. Но не мога да стоя и да гледам безучастно как си присвоявате правото да действате от името на закона.
Патрик го погледна.
— Добре, господин началник. Ще си сътрудничим, доколкото това е възможно. Кажете ни какво искате да направим. Но няма да позволя нищо и никой да ми попречи да ги освободя. Това е твърдото ми решение.
Барона кимна. Той обясни какво трябва да направи Макланахан, за да изглеждат действията му като официално одобрена операция по прилагане на закона. После всички се заеха да звънят на различни агенции, да уведомяват, изискват и молят за сътрудничество и разрешение. Патрик обаче беше неуморим. Накрая получиха онова, което им бе необходимо.
— Искам да ви кажа още нещо, на вас, Макланахан, и на всички останали — предупреди строго Барона. — Трябват ми резултати и то веднага. Вече всички си сложихме главите в торбите. Можехме да предотвратим това, ако по-рано ми бяхте предоставили записите на Чандлър. Сега ще трябва да обяснявам не само защо Макланахан не е в затвора, ами и защо не е мъртъв. Давам ви двадесет и четири часа да приключите с тази история, а после отивам при окръжния и при главния прокурор да им разкажа всичко, пък да става каквото ще. Но ако това се отрази на кариерата ми, ще направя и невъзможното живи да ви изпека. Ако нещо се обърка, на мен ще ми натрият носа, но вас… Всички ви ще тикна в дранголника.
Изследователски комплекс, летище за реактивни самолети „Матер“, ранчо Кордова, Калифорния
Четвъртък, 2 април 1998, 06:49 тихоокеанско време
„Тези жестоки кучи синове — мислеше си Том Чандлър. — Това не съм очаквал. Някой трябва да им даде урок на тези гадняри.“
След като Чандлър чу, че някаква жена е дошла да види Джон Мастърс, си помисли, че тя сигурно е неговата съпруга или приятелка. Реши да измисли някакво извинение, може би да й покаже полицейската си значка, и да я отпрати. Но когато разбра, че е вицепрезидент на компанията, мина на друга вълна. Тя щеше да се окаже полезна като заложница, която да гарантира тяхната сигурност, докато избягат. Но хората на англичанина, след като научиха коя е, побързаха да уведомят Таунсенд в Нюкасъл и очевидно получиха някакви нареждания.