През затворената врата Чандлър чуваше писъците на Кадири да ехтят по коридора. Повече не можеше да издържа. Взе телефона и набра номера на Таунсенд в Нюкасъл.
— Ей, Таунсенд, нямам намерение още един ден да вися тук.
Той се обаждаше от кабинета на Макланахан. В другите стаи няколко души преглеждаха компютърните файлове. Отсреща, в кабинета на главния инженер, двама войници обработваха Хелън Кадири.
Когато Таунсенд научи коя е заловената от Чандлър жена, той заповяда да се отложи изтеглянето от изследователския център. Ако заплахите, мъченията или парите успееха да убедят Кадири да отключи обширните компютърни файлове, чрез Интернет той щеше да има достъп до хиляди фирми и правителствени агенции по целия свят. От Кадири се искаше да каже само паролата.
— Вашите хора ще убият жената — предупреди го Чандлър. — За бога, махнете ги оттук.
Таунсенд се вбеси.
— Кой сте вие, Чандлър, че да решавате какво да се прави и какво — не? Преди да напуснем мястото аз трябва да имам достъп до компютърните файлове. Нуждая се от този достъп.
— Не разбирате ли, че не можем да чакаме. Това е компания на Мастърс и Макланахан. Вижте какви са обвиненията срещу тях! Скоро тук ще нахлуят следователите на шерифството и на окръжната прокуратура — предупреди го Чандлър. — Ако сте забравили, трябва да ви припомня, че съм извън моята юрисдикция. Какво ще правим, когато тук се появят полицаите? Мастърс има договори и с Пентагона. Вероятно всеки момент ще дойдат от ФБР и от военното разузнаване.
— Тогава вие поемате Кадири. Обяснете й безизходната ситуация, в която се намира. Убедете я да ни сътрудничи. Кажете й всичко, каквото искате, но научете тази проклета парола.
— Така или иначе вие ще я убиете, нали? — попита Чандлър.
— След като науча онова, което искам, Кадири е свободна да си върви — каза Таунсенд. — Предпочитам да не убивам жени, но в името на моята организация съм готов на всичко. Сега вървете!
Чандлър остави слушалката. „Лъже — помисли си той. — В секундата, в която тези бандити получат достъп до файловете, Кадири ще умре… А вероятно и аз.“ В банковата му сметка на Каймановите острови го чакаха двадесет хиляди долара… Съвсем недостатъчно. За още сто хиляди му се струваше, че си заслужава да задържи окръжната прокуратура и шерифството далеч от комплекса, но след като видя на какво е способен Таунсенд, Чандлър разбра, че вероятно няма да доживее да вземе парите. Беше крайно време да се маха от това място.
Той набра номера на Сакраментското бюро на ФБР. Веднага след сигнала един глас с немски акцент попита: „На кого се опитвате да позвъните, Чандлър?“. Той затвори телефона. Мамка им! Хората на Таунсенд контролираха всички телефони. Явно времето, с което разполагаше беше по-кратко, отколкото се надяваше. Трябваше да уведоми някого, бързо!
Той погледна към телефона на писалището на Макланахан и видя бутон с надпис „Уенди“. Чандлър вдигна слушалката и натисна копчето. Беше директна компютърна връзка, която се задействаше от глас. Надяваше се да не е прекъсната и да не се подслушва. Той бързо изрече: „Говори Том Чандлър. Намирам се в изследователския комплекс на «Скай Мастърс» на летището за реактивни самолети «Матер». Хората на Таунсенд се мъчат да получат достъп до информацията в компютрите на компанията. Веднага изпратете някой тук, иначе Хелън Кадири ще загине. Тук има дванадесет души от хората на Таунсенд. Те са…“.
Вратата на кабинета се отвори.
— Вие! — извика един германски войник. — Спрете! Веднага оставете слушалката! Заповед от Oberst Таунсенд!
Чандлър се подчини. В лицето му беше опряно дулото на автомат.
Разбра, че времето му беше изтекло.
Маунт Вернън Роуд, Нюкасъл, Калифорния
Същото време
Таунсенд приключи разговора и затвори телефона. Със сигурност Чандлър се беше опитал да се свърже с някого и да ги предаде. Той нареди на лейтенанта да постави Чандлър под арест. Не след дълго щеше да се отърве от него.