— Herr Oberst! Хеликоптери! — извика Райнгрубер. — Трябва бързо да се махаме!
Таунсенд скочи на крака, сложи нов пълнител и побягна.
— Не забравяйте, докторе — извика той, — че държа Кадири. Кажете на приятелите си да се оттеглят или тя ще умре!
Самолетът МВ-22 „Пейв Хамър“ профуча над хълмистия горски терен. Пилотът включи монтираната в шлема му система за автоматично насочване на 20-милиметровото самолетно оръдие, обърна глава и натисна спусъка. Тази система имаше и виртуална мрежа за прицелване с монтираните под корпуса на самолета ракети с лазерно насочване. След като се обозначи целта с поглед и се натисне бутонът, компютърът я улавя и я осветява с лазерен лъч. Едно натискане на копчето и ракетата се отделя от конзолата на самолета, следва лазерния лъч и директно поразява целта.
— Разпръскват се! — извика вторият пилот на МВ-22. — Един хеликоптер отлита на северозапад, а няколко автомобила се насочиха на запад. Искате ли да тръгнем подир тях?
— Не! — извика Макланахан. — Трябва първо да освободим Джон Мастърс! Кацнете до сградата, откъдето идват сигналите.
Минути по-късно се присъединиха на около десетина метра от главната сграда в ранчото сред хълмовете на Сиера Невада.
Първи слязоха полицаите от специалните части и поеха охраната на площадката за кацане.
Подполковник Хал Бригс, въоръжен с автомат „Узи“, влезе в къщата. Следваха го командирът на Калифорнийския магистрален патрул, полицаи от групата за борба с безредици, насилия и тероризъм, заместник-началникът Томас Конрад, един сержант, представител на областното шерифство. Сержант Крис Уол и Патрик Макланахан осигуряваха охрана отзад. Три отделения на АПР се построиха в редица и започнаха да претърсват ранчото. Не откриха никакви следи от престъпниците. Тъй като се боеше от скрити бомби и мини, веднага след като завърши оглеждането, Бригс извика отделенията.
Той се изненада като видя Джон Мастърс да тича като обезумял и да наднича от стая в стая.
— Джон! — извика Бригс и наведе пистолета си надолу. — Какво, по дяволите, правите тук?
— Трябва да намеря телефон! Трябва веднага да намеря телефон! — изкрещя той.
Бригс го хвана.
— Пуснете ме, дявол да ви вземе!…
— За какво, по дяволите, става дума, докторе?
— Хелън! Отвлякоха Хелън! — Гласът му се пречупи. — Трябва да я намерим!
— Джон! — извика Патрик Макланахан, който ги беше настигнал. — Боже мой, Джон, добре ли си? Какво е станало с Хелън?
— Отвлякоха я — повтори Джон. — Таунсенд и Чандлър я отвлякоха. Не зная как, не зная къде е, но я отвлякоха.
— Ще я намерим — успокои го Бригс. — Не се тревожете. Ще преобърнем целия щат, докато не я…
— Не! Не бива! — изкрещя Мастърс. — Таунсенд каза, че ще я убие, ако се опитате да се намесите.
— Точно затова трябва да търсим — каза Бригс. — Така или иначе те ще я убият. Трябва да я намерим, преди да са се опитали да й сторят нещо.
— Не! — извика Джон. — Не можем да поемем такъв риск! О, боже, аз съм виновен. След като излязох от затвора й се обадих… казах й, че искам да я видя. Сигурно е дошла в Сакраменто.
— Джон, ще направим всичко възможно — каза Бригс. — Ще я спасим, каквото и да ни струва. Освен ако не са я убили вече. Съжалявам, човече… Обещавам да направим всичко, което можем…
Слушалката микрорадиостанция на Патрик избръмча.
— Генерале, обаждам се от Центъра за секретни операции на „Скай Мастърс“ — каза гласът.
Патрик го позна. Беше шефът на секретния отдел на техния център в Блайтвил, Арканзас.
— Има спешно повикване за вас от д-р Макланахан. — Чу се ново бибипкане, след това покана: — Говорете, доктор Макланахан.
— Патрик, ти ли си? — попита Уенди.
— Уенди, как си? — каза Патрик. — Детето добре ли е?
— Всичко е наред, Патрик — отвърна жена му, но той долови в гласа й страх. — Слушай, преди няколко минути получих съобщение по компютъра ми. Беше от Том Чандлър, онзи капитан от полицейския участък в Сакраменто.
— Какво? Обаждал ти се е Чандлър? За какво?
— Каза, че е в изследователския комплекс на летище „Матер“ — отговори Уенди. — Помоли веднага някой да отиде там, иначе Хелън ще умре. Каза още, че в комплекса има дванадесет души от хората на Таунсенд, които търсят достъп до информацията в компютрите на компанията.