— Хелън е на летище „Матер“? Веднага отиваме там… благодаря ти, любима. — Патрик се обърна към Бригс. — Съберете всички на борда, Хал, веднага! Чандлър и Хелън Кадири са на летище „Матер“. — Той предаде по радиото заповедта всички екипи да се върнат на МВ-22, после уведоми кабината да се приготвят за отлитане. — Джон, къде е костюмът?
— Ей в тази стая — каза Мастърс и заведе Патрик в помещението, където лежеше тялото на Ричард Фокнър.
Двамата свалиха костюма, качиха се на борда на самолета и излетяха.
Изследователски комплекс, летище за реактивни самолети „Матер“, ранчо Кордова, Калифорния
Няколко минути по-късно
— Ja, Herr Oberst! Разбирам. След петнадесет минути излитаме.
Командващият офицер затвори секретния клетъчен телефон и заповяда на всички да се качат на хеликоптерите и да се подготвят за отблъскване на нападателите. След това изтича в стаята, където разпитваха Хелън Кадири. Тя беше още в съзнание, завързана за един стол, с качулка на главата. Нямаше видими рани, но лейтенантът знаеше, че има много начини за измъчване на един пленник, без да остават следи. Върху екрана на портативния компютър на писалището до нея имаше съобщение за грешка, което означаваше, че опитите за достъп до секретните файлове на „Скай Мастърс“ са безуспешни.
— Качете я на хеликоптера! — заповяда лейтенантът. — Вземете и компютъра.
Той извади пистолета си и тръгна по коридора към стаята, където беше затворен изменникът Чандлър. Нареждането беше категорично: незабавно да се ликвидира.
Лейтенантът отключи вратата и спря. На стола зад писалището се бе отпуснало тялото на Томас Чандлър, ръцете му бяха заключени с белезници зад гърба, очите втренчени в тавана. По врата му се стичаха кървави струйки и образуваха червена локва върху плота на бюрото. Очевидно някой друг вече бе свършил черната работа… може би войникът, който беше оставен да го пази… Лейтенантът се обърна и вдигна мобифона до устните си…
Чандлър стовари с всичка сила металния стол върху главата на германеца, после повтори и потрети, докато го уби. Трикът бе подействал безотказно. Беше използвал скрит ключ за белезници — имаше няколко у себе си и знаеше как да си служи с тях, дори с ръце зад гърба. После отвори цветния принтер в офиса и сипа червено мастило върху врата си и върху писалището, за да изглежда сякаш е с прерязан врат.
Побърза да вземе пистолета на офицера и изскочи навън. Вратата към бетонната рампа беше отворена. Чандлър не знаеше какво точно става, но бе съвсем сигурен, че е време да излезе и ако трябва да загине, но да не допусне онези нацисти да избягат със заложницата.
„Единственият начин, по който може би ще мога да изкупя вината си — помисли си той — и да не прекарам следващите десет години в затвора, е да започна да си върша работата.“
Войниците бяха напуснали постовете си и тичаха към площадката за излитане, където два хеликоптера „УХ-1“ вече развъртаха витлата си. Чандлър видя двама от германците да влачат Кадири през алеята. Той се прислони зад вратата на рампата, вдигна пистолета, прицели се и стреля.
Войникът отляво извика и падна, притиснал ръка към гърба си. Другият се обърна към Чандлър и откри огън с автомат, но изстрелите бяха неточни. Чандлър стреля бързо няколко пъти, за да го накара да пусне жертвата си и после, когато куршумите засвистяха до външната врата, се хвърли назад в тунела. Легнал по корем, той надникна през вратата. Войникът държеше Хелън пред себе си, използвайки я като щит, и проверяваше състоянието на другаря си.
— Хелън Кадири — извика Чандлър като продължаваше да държи на мушка войника. — Дръпнете се! Бързо!
Той се страхуваше, че тя е твърде слаба, за да действа, но Хелън го чу и намери достатъчно сила да се изтърколи встрани. Още с първия изстрел Чандлър повали врага и изтича при нея.
— Хайде! — извика той. — Ще се опитам да ви изведа.
Стрелба от тежка картечница изрови земята на не повече от пет крачки от тях. Огънят идваше от един хеликоптер. Чандлър стреля два пъти натам, вдигна Кадири и побягна към хангара. Остави я на земята зад постройката и се опита да достигне един автомат, изпуснат от войниците, но нов откос го накара да се отдръпне назад и да потърси укритие. От хеликоптера слязоха двама души и тръгнаха право към тях. Чандлър се прицели, натисна спусъка, но пистолетът само изщрака. Той го хвърли, преметна едната ръка на Кадири през рамото си и побягна по рампата зад хангарите. Това беше техният последен, техният единствен шанс.