Под пътеката се виждаха горните краища на осемте шлюза. Огромните стоманени врати с поддържащи подпори в средата, бяха закрепени върху релси, монтирани на бетонни стълбове от двете страни на преливника. Всяка имаше по две огромни вериги, които при нужда я повдигаха. По този начин водата се пускаше да тече по преливниците и се намаляваше водното налягане върху подпорната стена на язовира.
С помощта на инфрачервения скенер в шлема си Патрик огледа веригите и задната страна на вратите. Всичко изглеждаше нормално. Той мина по пътеката и огледа горната част на шлюзните врати. Дотук всичко беше наред.
— Още не откривам нищо — свърза се Патрик по радиото с МВ-22. — Вие, момчета, виждате ли нещо?
— Все още не — отговори Бригс. С инфрачервения скенер на носовата част пилотите преглеждаха повърхността на язовира. — Слизаме колкото е възможно по-ниско, но далекопроводите ни пречат. Ще бъде трудно, но ще се опитаме да се мушнем между тях и водата. Съобщихме да изпратят инспектори хидроинженери и хора от Националната гвардия за охрана на язовира. След около петнадесет минути са тук.
— Разбирам — каза Патрик. — Ще опитам да сляза до вратите, Хал. Така както са конструирани, взривяването на веригите ще блокира отварянето им.
— Правилно — одобри Хал. Той препрочиташе компютърната разпечатка, когато МВ-22 започна маневрата над далекопровода. — Според съдебния доклад отварянето на шлюзната врата през 1995 г. е станало поради неизправност на една от огромните релси. Това е причинило изкривяване на подпорните скоби. Те предотвратяват отварянето на шлюзната врата към преливника. Когато обаче се изкривят, водното налягане натиска вратата навън. Проверете скобите на всяка шлюзна врата. Ако бях на мястото на терористите, там бих поставил взрив.
— Разбирам — каза Патрик.
Той погледна надолу. На около двадесет метра под него, на нивото на релсите, по които можеха да се движат шлюзните врати, имаше друга пътека. На Патрик му мина през ума да скочи на по-долната пътека, но ако не я улучеше, щеше да падне от сто и петдесет метра в реката под него.
— Хал, върнете се да ме вземете — предаде Патрик. — Много далече е за скачане на по-долната пътека.
— Тръгваме — отговори Хал.
Патрик включи ракетните двигатели и с лекота скочи на пътя. Той видя МВ-22 да се издига и да се насочва към него, маневрирайки над далекопровода под високо напрежение.
В този миг от долната пътека към небето се изви един огнен език и се заби право в десния двигател на самолета. Двигателят се разпадна, от него изригна надолу пламтящ стълб от запалено гориво. Патрик чу левия двигател да реве на максимална мощност, машината зави надясно, разминавайки се на няколко метра с по-долната пътека.
— Уил! — извика Патрик. — Издигайте се!
— Овладяхме го! Овладяхме го! — отговори един от пилотите.
Патрик не позна кой е, защото гласът бе станал писклив от напрежение. Докато наблюдаваше, самолетът се плъзна надясно, едва разминавайки се с далекопровода над клисурата пред язовира.
МВ-22 обаче имаше напречна трансмисионна система, която позволяваше единият двигател да върти и двата ротора, и докато падаше към клисурата, те се завъртяха. Самолетът все още продължаваше да пада, но пилотът го управляваше. Той дръпна назад контролния лост и самолетът кацна във водата, на няколко метра от скалистата брегова линия, плъзна се по скалите, завъртя се към насрещния поток и спря. Дясното крило и дясната кабина останаха потопени в реката.
— Ние сме добре! — предаде по радиото Хал. — Напускаме самолета!
Облекчението на Патрик се замени с ярост, която избликна от гърдите му и го изпълни с омраза. Той използва инфрачервения скенер да определи местоположението на терористите на долната пътека — един от тях още държеше нажежения до червено гранатомет, така че лесно ги откри — и включи ракетните си двигатели. Прелетя над парапета на пътя и се издигна във въздуха. Терористите бяха на почти петдесет метра под него в тъмнината.
Стовари се върху човека с гранатомета. Терористът падна тежко, но Патрик също загуби равновесие. Токовите удари го стреснаха със силата си. В този миг по гърба му забарабаниха куршуми, след това по шлема, после по гърдите. За секунди двама терористи пред него и зад него изпразниха пълнителите на автоматичните си оръжия. Костюмът запази живота му, но електрическите импулси почти го подлудиха. Докато се мъчеше да се задържи на крака, войниците презаредиха и отново откриха огън. На дисплея светна предупредителен сигнал — енергията спадаше бързо. Той изтича напред, хвана стрелеца пред себе си, блъсна го с глава, счупи челюстта му, събори го… Право в гърдите го удари противотанкова ракета, изстреляна от около двадесет метра от пътеката. Патрик излетя назад и нагоре и падна зад предпазния парапет на пътеката върху шлюзна врата №5.