— Nein! — извика пилотът. — Какво правите? Освободете пътя!
Пилотът се взря в препятствието и разбра, че на пътя му не бяха хвърлени торби… бяха тела! Войнишки тела. Този… този непознат беше хвърлил тела под колелата, за да му попречи да се придвижи!
— Тревога! Противник! — вдигна тревога той. — Спрян съм! Не мога да продължа!
— Номер четири, включи на пълна мощност! — изкомандва Таунсенд, който от кабината си не можеше да види какво става. — Незабавно тръгвай! Всички други да преминат на максимална скорост!
Пилотът дръпна клапите на максимална мощност, опитвайки се да премине през телата на мъртвите си другари. Противникът не се виждаше, скрит под носа на Ф-117. Секунди по-късно германецът почувства четири силни удара. Самолетът се разтърси и спря. Пред очите му противникът отново се появи и взе личното оръжие на мъртвите войници. Той стреля в няколко от гумите.
Стъписан, пилотът върна клапите обратно, отвори капака и скочи от самолета. Той видя как нападателят спокойно отиде до самолет номер три. Германецът се наведе, взе автомата М-16 от мъртвия си другар и стреля от петнадесет метра. Нямаше начин да не улучи… Човекът обаче не падна. Дори се обърна да го погледне, докато куршумите отскачаха от него, после продължи напред.
И тогава пилотът разбра, че това е той. Оловния войник. Беше жив! Смятаха, че са го убили при експлозията на язовира, но той беше жив!
Оловния войник достигна третия Ф-117 и изстреля няколко куршума в лявото колело на главния му колесник. Външната гума се спука, но самолетът продължи да се движи. Докато пилотът на самолета гледаше смаян, фигурата с шлема скочи петнадесет метра над предното стъкло на кабината и стъпи на лявото крило.
Пред очите на пилота Оловния войник пусна един празен пистолет в отвора на левия двигател. Засмукан в турбината, той за секунди направи на парчета компресиращите лопатки, които полетяха на всички страни, пробиха хидравличните тръбопроводи и разбиха целия двигател и част от лявата страна на корпуса.
Първите два самолета бързо се отдалечаваха. Оловния войник се прехвърли върху дясното криво на повредения самолет, скочи на земята и се затича към отдалечаващите се изтребители. Щом ракетните двигатели в ботушите му се презаредиха, скочи. Падна точно върху кабината на втория самолет. Без да има за какво да се хване, при бързо нарастващата скорост на рулиране на самолета той заудря стъклените панели на кабината. Левият му юмрук ги разби с лекота, той влезе в пилотската кабина, удари с глава дисплея над таблото за управление и се пресегна към пилота.
— Той е на моя самолет! — изкрещя германецът по радиото, отдръпвайки се от протегнатата към него ръка.
Оловния войник не успя да го достигне, затова дръпна лоста за катапултиране, после включи реактивните двигатели на ботушите си и изскочи от самолета. Пилотът изхвърча заедно с катапултната седалка през счупения капак на кабината. Той излетя стотина метра нагоре в нощното небе. Парашутът му се разтвори, но преди да успее да направи някаква маневра, пилотът падна на пистата за рулиране. Стартирането на катапулта автоматично прекъсна притока на гориво към двигателите, самолетът продължи по инерция напред, удари се в оградата на основната писта и спря.
Оловния войник се изправи на крака и огледа района през инфрачервения си визьор. Беше много късно да достигне Таунсенд в първия Ф-117. Докато ракетните двигатели на ботушите му се заредят напълно, Таунсенд излетя в нощното небе. Онзи, на когото наистина искаше да отмъсти, се беше спасил.
— Е, генерал Макланахан — чу той по радиото в шлема си, настроен на аварийния УКВ канал. — Постъпката ви беше много доблестна. Но моите клиенти ще бъдат доволни и на един самолет. Лека нощ. Наслаждавайте се на остатъците от вашия град.
Неочаквано пред Оловния войник се появи една последна възможност. Хеликоптер „УХ-1“ с надпис „КАЛИФОРНИЙСКА НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ“ кацна на площадката точно пред хангарите на Ф-117. Той беше дошъл според плана да вдигне няколко избрани членове от групата на Таунсенд. Войниците се затичаха да се качат. Оловния войник прелетя над пистите и когато натовареният хеликоптер се издигаше, той скочи и се хвана за десния плаз, после за куката за вдигане на товари, възседна плаза и се настани за пътуване. Пилотът дори не усети допълнителното тегло, защото вече беше включил на пълна мощност.