— Значи според вас, шефе — прекъсна го Лафортие, все още отказвайки да вдигне глава от чашата си с бира, — патрулът, в който двадесет и пет процента от щатните места са незаети, може да се лиши от един добър полицай, който да отиде във вашата канцелария или да се залепи за бюрото в ССУ, или да постъпи в някой „отряд с особено назначение“, за да работи по някакъв проект, измислен от политиците или правителството във Вашингтон. Наистина ли вярвате, че подобно решение е най-доброто, шефе?
Барона престана да се усмихва. На Патрик му се стори, че всички полицаи в заведението се преместиха с три крачки по-близко, за да слушат.
— Пол, както и всеки друг новак, трябва да докаже себе си на улицата, Крег — каза Барона. — Аз съм сигурен, че заедно с вас той ще се изяви. Но Пол беше избран и назначен заради неговия забележителен произход и образование, а за изпълнението на всичките, възложени ни от различни правителствени агенции, необходими и жизненоважни програми, ние трябва да използваме в най-пълна степен всеки член на Сакраментската полиция.
— Тези програми, шефе, отклоняват хора и ресурси от всекидневните полицейски задачи и разследвания — каза Лафортие и най-после погледна началника си в очите. — Всеки път, когато започне изпълнението на някоя нова програма, от отделенията се вземат един или двама полицаи и се поставят зад някое бюро да прехвърлят документи и да въвеждат данните в компютъра. Ако посред бял ден вандали отмъкнат незаключената кола на някой разсеян общински съветник, се формира отряд с особено назначение. Група от шестима полицаи трябва да измъква малките хулигани от къщи и да ги придружава до училище. Вие изпратихте четири от моите момчета в Мексико да работят в някакъв съвместен отряд с особено назначение, а после те се хвалеха, че през всичките дни са лежали на плажа. Тази така наречена „нова и подобрена“, ориентирана към обществото, полицейска програма ми отне трима полицаи от нощната смяна, само за да можете вие…
Чандлър се опита да понижи напрежението.
— Хайде, Крег, успокой се.
— Крег, отрядите с особено назначение са необходими в модерното управление на полицейските сили — отвърна Барона — и те носят много от щатските и федералните субсидии в управлението…
— И къде са всички тези пари, шефе? — продължи саркастично Лафортие. — През следващата година Южният полицейски участък ще получи само седем нови полицаи, което няма да попълни шестнадесетте вакантни поради уволнения и преждевременно пенсиониране места. Половината от новите ни радиостанции са все още в кашоните, защото нямаме зареждащи устройства за акумулаторните батерии. Използваме гладкоцевни оръжия, които още преди две години не можаха да преминат гарнизонния оръжеен контрол. Нямаме достатъчно автоматични оръжия за всички сержанти, а би трябвало всеки полицай да разполага…
— Ефрейтор Лафортие — прекъсна го Барона със строга нотка в гласа, — сега не е време да правим точка по точка преглед на целия бюджет. С удоволствие ще сторя това когато трябва. Днес съм дошъл да поздравя новите полицаи и да им пожелая лека служба. — Той отново стисна ръка на братята Макланахан, усърдно избягвайки Лафортие и неговите поддръжници. — Когато се освободите от нощна смяна, Крег — предложи шефът, искайки да му каже: „Хич и не се надявай“, — обадете ми се и двамата ще обсъдим вашето мнение. А сега, за съжаление, трябва да ви напусна. Довиждане на всички.
Барона остави капитан Чандлър с другите на бара и се отправи към вратата като пътьом продължи да се сбогува с присъстващите.
— Какво ти стана, Лафортие? — попита Чандлър, когато шефът се отдалечи достатъчно, за да не ги чуе. — Представление за зайците ли, що ли?
Лафортие погледна Чандлър с отвращение. Когато преди двадесет и пет години постъпи в полицията, Том Чандлър, подобно на Пол Макланахан, беше един от ентусиазираните млади випускници. Висок, интелигентен, упорит, в отлична физическа форма и с подходящ произход (имаше зад гърба си две поколения полицаи) още от първия ден Чандлър показа завидни качества. Той беше определен да помага на Лафортие и същевременно да усъвършенства чудесните си полицейски инстинкти. Чандлър премина с главоломна бързина етапите в служебната йерархия.
Но той имаше и много интереси извън полицията — хазарта, колите и особено жените. Както повечето големи комарджии той имаше и добри, и лоши дни. Когато беше добре, отиваше на работа с лимузина и носеше копринени костюми; когато беше зле, пътуваше с автобус и се обличаше с евтини дрехи.