— О! Добре. — Беше неубедителна реакция, но какво друго можеше да каже? — Слушай, скъпа, ти имаш болки и аз наистина съм загрижен, но след като не са онези болки, искам да кажа, свързаните с раждане, ще поспя.
Контракциите Бракстън-Хикс, понякога погрешно смятани за истински родилни болки, се случваха редовно през цялата бременност на Уенди. Вероятно до няколко дни раждането нямаше да започне. Чудесно! Очакваше се Уенди да роди след три седмици. Първите бебета най-често закъсняваха, вместо да избързат…
От тържеството си тръгнаха веднага след полунощ. Бяха се настанили в апартамент в хотел «Хаят Риджънси», в центъра на Сакраменто, недалеч от «Шамрок». По пътя към хотела той усети, че Уенди изглежда малко по-напрегната от обикновено, но реши, че се дължи на умората — по принцип си лягаха около девет вечерта.
Може би не трябваше да идват в Сакраменто в нейното състояние… Тя беше решила да задържи детето, независимо че бременността й беше определена като много рискова. Уенди Торк Макланахан, електронен и авиокосмически инженер, най-напред работеше във Военновъздушните сили на САЩ, а сега беше главен конструктор в малка компания за авиокосмически технологии в Арканзас. По-голямата част от последните две години беше прекарала по болници и у дома, за да се възстанови след двукратното катапултиране от военни бомбардировачи. Последният път заедно с Патрик и с Нанси Чешиър бе скочила миналия юли над Китай. Уенди едва се беше възстановила от раните от първото катапултиране, когато й се наложи да катапултира втори път.
За щастие не загуби плода. След кратък престой в болницата и няколко седмици възстановяване, разнообразено с разследване, предприето, както й се стори, от всички правителствени органи на САЩ, с изключение на Министерството на земеделието, Уенди се върна на работа и до започването на отпуската й по майчинство преди две седмици продължи да изпълнява задълженията си на вицепрезидент на «Скай Мастърс». Тя отговаряше за конструирането на модерно авиационно електронно оборудване.
Беше в чудесна форма, бебето се развиваше нормално и тя беше настояла да дойдат на празненството на Пол. След случилото се през последните две години Патрик повече от всичко на света искаше да има семейство и нормален семеен живот. През последните десет години той се беше откъснал от близките си и му се искаше да се срещне с всички.
Но тъкмо тук и сега, на четиристотин мили от дома, неговата жена получаваше контракции и очевидно бебето скоро щеше да поеме към света. Трябваше да вземе някакво решение. Добро, лошо, кой, по дяволите, можеше да знае? «Престани с тези глупости и се справи с положението» — каза си Патрик.
— Ще позвъня на д-р Линас в Сан Диего. Просто за всеки случай — каза той.
Уенди кимна и Патрик разбра, че според нея този път болките наистина са родилни. Той вдигна телефонната слушалка. Време беше да предприеме нещо.
— Джон закара реактивния самолет на компанията на летище «Матер» да демонстрира приложението на електрореактивната технология в товарни лайнери — напомни й Патрик. — Мисля, че трябва да се опитаме да се върнем с него в Сан Диего. — Д-р Джон Мастърс, техният шеф и президент на «Скай Мастърс», беше в ракетния завод «Аероджет-Дженерал» в източния край на Сакраменто, където щеше да демонстрира разработената от него нова технология за защита от бомбен взрив на товарните отделения на самолети. — Самолетът може да се зареди и да бъде готов за отлитане за по-малко от два часа. До летището ще стигнем за тридесет минути, така че след четири часа сме в болницата в Коронадо.
— Добре — съгласи се Уенди. — Аз ще се облека. — Тя стана от леглото и тръгна към банята, но спря по средата. — Скъпи!
— Какво, любима? — попита Патрик.
Той се обърна. Уенди се пресягаше за кърпа. Патрик видя увеличаващата се кървава локва върху белите плочки на пода и скочи с пъргавина, която мислеше, че отдавна е изгубил.
Той разбра, че няма да се върнат в Коронадо.
Полигон за изпитание на ракети «Аероджет-Дженерал Корпорейшън»
Ранчо Кордова, Калифорния
Няколко часа по-късно
— Какви са последните новини от Патрик и Уенди, Хелън? — попита д-р Джонатан Колин Мастърс, главен инженер и президент на «Скай Мастърс», докато монтираше малка видеокамера пред седалките в салона първа класа на един Боинг 727.
— Какво? Джон Мастърс, ти изобщо слушаш ли ме? — извика д-р Хелън Кадири, вицепрезидент и председател на директорския борд, която се намираше във видеоконферентна зала във Вашингтон.