— Лекарството ще увеличи, а след това ще регулира честотата и силата на нейните контракции… Така ще съумеем да овладеем положението — обясни акушер-гинекологът. — Очаквам нещата да протекат по-бързо. Ако не стане така, тогава ще разгледаме възможностите…
— Не цезарово сечение! — каза категорично Патрик.
— Рискувате здравето, дори живота на бебето…
— Казах никакво цезарово сечение — извика Патрик и погледна непреклонно лекаря. — Няма да рискувам живота на Уенди. Точка.
Лекарят кимна. Видя болката, изписана на лицето на мъжа срещу него.
— Добре, добре. Решението ще вземем по-късно. Вероятно не по-рано от няколко часа. Но преди това трябва да поговорим. Седнете…
Кръстовището на Седма улица и улица «К», Сакраменто
По същото време
Комплексът се наричаше «Сакраменто лив» и от години беше най-големият в центъра на града. Само на улица «К» бяха разположени десет нощни клуба и десет кинотеатри. Тук всичко беше струпано на едно място — от тихите, отморяващи ресторанти, където сервираха хубави вина и пури, до пицариите, залите за игри и анимационни филми за деца, баровете, където свиреха джаз, рок, фънк, кънтри, дискотеките и фитнес клубовете. Клиентите можеха да дойдат с кола или да се повозят на електрическото влакче чак до просторната пешеходна алея. Човек можеше да гледа филм, да прекара вечерта в някое от заведенията или да направи приятна разходка. Комплексът беше целогодишно добре посещаван, но през почивните дни тук ставаше истинско стълпотворение. Уморените от пазаруването в многобройните магазинчета хора отдъхваха в кинотеатрите, а след това вечеряха или пиеха по едно, преди да се отправят за дома.
Заведенията затваряха в полунощ. Армия от чистачки почистваше и подреждаше всичко за по-малко от час, но през летния сезон посетителите се увеличаваха и работата продължаваше по-дълго. Управителите на нощните клубове обикновено свършваха с преброяването на касовите бележки, проверката на постъпленията, инвентаризацията и отчетите си за деня чак към един след полунощ. Когато прибираха дневния оборот в големите стоманени контейнери на колела, които въоръжената охрана откарваше в касата на втория етаж на комплекса, вътре все още имаше няколко чистачки.
В комплекса непрекъснато имаше охрана, особено когато се пренасяха парите. През деня из него обикаляха полицаи, но преди полунощ всички, с изключение на един си отиваха и оставаха само частните охранители, двама охранители — един на първия етаж и един на втория, контролираха операцията. Стоманените контейнери с парите се пренасяха с един служебен асансьор до касата. Други охранители наблюдаваха монтираните из комплекса монитори и следяха площта около асансьора. Нощните пазачи, въоръжени само с радиостанции и фенерчета, оглеждаха навсякъде, за да се уверят, че всички посетители са напуснали сградата. По време на приемането и пренасянето на парите полицаят стоеше на втория етаж заедно с началника на частната охранителна компания. Той носеше стандартна полицейска радиостанция, свързана с централния диспечерски пункт. Частните охранители и нощните пазачи също поддържаха помежду си и с началника си радиовръзка.
На асансьора можеха да се натоварят наведнъж само три контейнера, така че, докато първите се изкачваха нагоре, пет оставаха на първия етаж. Други три се очакваха да дойдат от няколко заведения. Първата партида беше стигнала на втория етаж, когато централното осветление намаля и след това изгасна. Веднага се включи аварийното акумулаторно захранване.
— Повреда в централното електрозахранване, повреда в централното електрозахранване! — съобщи началникът на охраната по аварийната високоговорителна уредба.
Един пазач наду алармена свирка, чистачките на първия етаж моментално спряха работа и придружени от въоръжен охранител се насочиха към изхода. Другите пазачи се завайкаха, защото алармата означаваше, че асансьорът е изключен и до възстановяване на главното електрозахранване те трябваше да мъкнат тежките контейнери по стълбите до касата на втория етаж.
— Първи етаж, наред ли е всичко? — извика по радиостанцията началникът на охраната.
— Всичко е под контрол — чу се гласът на един охранител.
Той съобщи, че чистачките са изведени навън и вратите са затворени, заключени и проверени. Началникът на охраната отвори вратата към стълбището, заключи я след себе си и слезе надолу. Вратата към първия етаж беше заключена откъм стълбището, така че хората от втория етаж можеха да използват стълбището като противопожарен изход, но никой от първия не можеше да се качи нагоре, ако охраната не му отключи. Началникът почука три пъти, получи отговор от две почуквания и отвърна с едно, преди да отключи. Карлсън, един от по-новите охранители, пазеше от другата страна на вратата.