Пол беше успял да попълни повечето формуляри още на мястото на задържането и в колата по пътя към затвора, така че няколко минути по-късно той приключи с писането. Лафортие провери свършената работа.
— Справяш се доста добре — каза той. — Но само четири пакета нискокачествен мет на стойност под сто долара… Тъй като тук е претъпкано, след един час ще го пуснат.
— Но той е рецидивист, Карго — каза Макланахан и размаха компютърната справка за заподозрения. — Вече е бил съден за притежаване на дрога и за продажба…
— Този път обаче количеството не е достатъчно, за да се предяви обвинение за продажба — каза Лафортие. — Четири пакета, но никакъв чек, нито пачка пари, нищо не е открито на местопрестъплението, макар че беше задържан в район, в който няма право да се движи. Разбира се, грешката е наша. Неговата приятелка или жена му ще внесе гаранция от пет стотака и ще го пуснат. Аз ще доказвам като свидетел експерт, че е имал намерение да продаде дрогата, но един добър адвокат ще отхвърли обвинението много преди съдът да насрочи датата на заседанието и той ще изкара месец-два в затвора само за нарушение на забраната за движение.
— Май излиза, че напразно сме се старали — каза Пол.
— Скапан ли си вече, заек? — попита развеселен Лафортие. — Няколко часа на улицата и се чувстваш разочарован? Добре дошъл в света на полицията. Не се безпокой за обвинението, тревожи се за ареста и доказателствата. Полицаите провалят повече дела от небрежна работа на местопрестъплението, отколкото прокурорите в съда. Поне последните твърдят, че е така. Да регистрираме този човек и да се връщаме на улицата.
С документите в ръка Лафортие и Макланахан придружиха арестанта до службата по регистриране. Мястото беше претъпкано и работата вървеше бавно.
Най-напред го прегледа една медицинска сестра. По ръцете на арестанта тя откри стари следи от подкожни инжекции, което наложи да му се направи тест за СПИН. След двадесет минути чакане го придружиха до гишето за записване и го предадоха на дежурния сержант заедно с рапорта за приложените доказателства. Затворникът беше отново съблечен и обискиран от заместници на шерифа. После му направиха снимки, взеха му отпечатъци от пръстите и изчакаха резултатите от теста за СПИН, за да определят дали да го поставят в обща килия или да бъде отделен. Няколко минути по-късно Лафортие и Макланахан слязоха в гаража.
— Необходимо е цялата тази процедура да се намали на по-малко от час, заек, включително и времето за придвижване до затвора — каза Лафортие. Радиостанцията му изграчи. Едрият ефрейтор чу познат глас, който говореше нещо за авария в увеселителния комплекс «Сакраменто лив». Той намали силата на звука така, че да може да разговаря с партньора си. — Отделям повече време за тази работа, защото трябва да се научиш да я вършиш добре и да си създадеш добри навици. Но нашето място е на улицата, не в затвора. Така че бързо да излизаме оттук и да наваксаме изгубеното време. — Той забеляза блуждаещия поглед на Макланахан. — Добре ли си, заек?
— Предполагам, че съм малко потиснат от гледката в затвора — отвърна Макланахан. — Обискирането на голо, бумащината, затварянето в клетки като плъхове… Всичко ми изглежда толкова нечовешко.
— Никога преди не си влизал в затвор, нали? — Пол поклати глава. — Това трябва да се изисква от всеки кандидат за полицията. Нали разбираш, че единствената алтернатива е, когато ги хванем, да им теглим по един куршум в черепа. Но ние не искаме това, нали, заек?
— Не.
Едрият ПТО видя, че мрачното изражение на Пол не се промени.
— Защо постъпи в полицията, Макланахан? — попита Лафортие. — За бога, та ти си адвокат. Изкара изпита в Калифорния и всичко. При нас в полицията мнозина посещават вечерния Юридически институт и някои дори са го завършили, но ти си единственият, когото познавам, взел адвокатския си изпит, при това от първи път. Ти би могъл да станеш помощник окръжен прокурор, да печелиш много пари, да носиш хубави дрехи, да работиш в уютен офис, да говориш само по телефона и никога да не ти се налага да надзърташ в мръсните задници на разни отрепки. Заради твоя старец ли го направи? Защото, ако е за това, няма да издържиш и една мразовита нощ на улицата…