— Да. Омъжила се е в Англия, след като защитила докторат в Оксфорд. Когато дошли в Щатите, се разделили. Нямат деца.
— Е, струва ми се, че сега се чувстваш виновен за решението й да напусне компанията, най-вече защото тя се държи, сякаш й е писнало от теб — каза Патрик. — По-добре й кажи какво чувстваш към нея…
— Да й кажа какво чувствам към нея? Имаш предвид да й призная, че я харесвам? — възкликна озадачен Джон. — Ти да не си мръднал?
— За бога, Джон! — извика изненадан Патрик. — Ти имаш чувства към Хелън и ще я пуснеш да си отиде, без да й кажеш?
— Какво да й кажа? Как мога да й кажа нещо сега? Тя ще ми се присмее! Ще ме удуши!…
— Джон, най-лошото поражение е, когато не си се опитал да победиш — отвърна сериозно Патрик. — Ти трябва да говориш с нея. Може би ще ти се присмее. Може би ще си отиде. А може да те изненада и да остане, дори да се влюби в теб. Кой, по дяволите, може да знае? Но ти си длъжен да опиташ.
Патрик виждаше как Джон изпада в ужас при мисълта да разговаря с Хелън Кадири.
— Може би си прав. Просто трябва да опитам — каза Мастърс най-сетне. — Благодаря.
— За нищо — каза сърдечно Патрик и приятелски го удари по рамото.
— Хей, Мак, много те бива по тези въпроси. Ти давал ли си някога такива съвети на Пол?
Тогава Патрик си даде сметка, че не беше мислил за брат си, както му се стори, от дълго време и това го върна към ужасната действителност. Усмивката изчезна от лицето му. Той се обърна и погледна през прозореца.
— Не — призна тъжно. — Когато аз бях в колежа той беше дете… Занимаваше се със своите си работи, а аз се бях отдал на моите. Когато Пол беше в гимназията, аз бях офицер във военновъздушните сили и работех като луд да бъда най-добрият. После той постъпи в колеж, аз бях далеч в „Дриймланд“. Странно, ние почти не сме говорили помежду си, но се познаваме доста добре. Сякаш по някакъв начини сме свързани.
— Сигурно е страхотно да имаш брат — отбеляза Джон.
— Ако някога почувстваш нужда от брат, Джон, аз съм насреща — увери го Патрик.
— Благодаря, Мак. Ти мой брат… Бригаден генерал Патрик Ш. Макланахан, мой по-голям брат. Чудесно. В такъв случай аз ще бъда чичо на малкия Брад, нали?
— Разбира се.
— Страхотно! — Джон прегърна Патрик през рамо и те останаха известно време така. Джон се обърна към асансьора. — Трябва да тръгвам. Но по-напред ще се отбия да кажа довиждане на Уенди и на Брадли…
— Една секунда, Джон — каза Патрик. — Искам да те попитам нещо.
— Питай.
— Ти наистина ли си седял в самолета, когато са се взривили експлозивите?
Джон го погледна.
— И ти ли, Мак? И ти ли ще ме ядеш за това? И ти ли ме мислиш за луд?
— Не, не — протестира Патрик.
Джон го погледна озадачен.
Патрик се обърна настрана, очевидно борещ се с важен за него въпрос.
— Исках да зная…
— Какво искаш да знаеш?
Патрик дълго се колеба, после попита:
— Беше ли те страх, Джон? Когато избухнаха онези експлозиви, изплаши ли се?
— Хм… всъщност, Патрик, да ти кажа право, не, не отначало. Предполагам, че дори не съм мислил за това. Бях сигурен, че БЕРП ще издържи, знаех, че ако остана вътре когато експлозивите се взривят, това ще впечатли Федералното авиационно управление и всички онези идиоти от авиокомпаниите. Мислех, че това ще е необоримо доказателство… Аз нарочно сложих експлозивите кажи-речи под задника си, за да докажа, че БЕРП действа.
Той поклати глава, а очите му се разшириха от възхищение при спомена за преживяването, когато избухнаха експлозивите.
— Но ще ти призная, Мак, когато първият експлозив се взриви, едва не се подмокрих. Вторият взрив беше още по-лош. Третият… Е, мислех, че чисто и просто ще умра. Подът под краката ми се нави като голям стоманен килим. Сега вече разбирам израза „омекнал като парцалена кукла“.
— Но ти не се уплаши, нали? Ти остана в корпуса на самолета със седемдесет и пет килограма ТНТ под теб, достатъчен да събори голямо здание, и не се изплаши?
— Зная, че звучи като голямо самохвалство, Мак, но наистина не се изплаших — каза Джон. — Натиснах онзи бутон без изобщо да почувствам какъвто и да било страх. И знаеш ли какво?
— Готов си отново да го направиш — възкликна Патрик. — Ще го направиш още сто пъти. Ще седнеш на сандък с ТНТ, за да докажеш, че твоята технология действа. Ти си се чувствал толкова уверен в себе си и в онова, което си направил, че си бил готов да рискуваш живота си, но да го докажеш.