После Чандлър се досети, че Патрик трябва да е научил за неговия пост в „Кръчмата на сержанта“. Той реши да бъде по-любезен.
— За нещастие, аз не мога да ви предложа никаква информация и ви съветвам да не вярвате на слуховете и предположенията, които можете да чуете в бара.
— Никой нищо не ми е казал — отвърна Патрик. — Моят брат е в критично състояние в болницата, след като беше прострелян заедно с тримата полицаи, които загинаха. Но на никого от семействата им не се казва нищо. Така ли смятате да излезете от тази ситуация? Ще ви хареса ли, ако се изправя пред телевизионните камери и кажа, че ние не знаем нищо за разследването, че ни оставяте в пълно неведение?
Чандлър затвори вратата на колата, заобиколи я, отиде от другата страна и се изправи пред Патрик.
— Аз умея да отвръщам добре на заплахи, господин Макланахан, но ви предупреждавам, че реакцията ми няма да ви хареса.
Патрик стисна зъби и се наведе към него. Щеше ли да налети на бой? В ума на Чандлър проблеснаха варианти на атаката, но за негова изненада раменете на Макланахан се отпуснаха, ръцете увиснаха безжизнени, главата клюмна, коленете се огънаха като омекнали. Изненаданият Чандлър, готов да се бие, го чу да ридае! Пред него стоеше един нисък човек, не по-висок от метър и седемдесет, тежък около осемдесет килограма, но добре сложен, като борец или играч на ръгби, и, по дяволите, той плачеше!
— Господи… Хайде, господин Макланахан, съвземете се — каза Чандлър по-спокойно, но не пристъпи по-близко, защото се опасяваше от неочакван бърз удар.
— Съжалявам, съжалявам! — каза дрезгаво Макланахан през приглушени ридания. — Никога по-рано не ми се е случвало такова нещо. След смъртта на баща ми толкова се страхувах, че Пол ще бъде следващият. Майка ни е в нервна криза, взима успокоителни, толкова е разстроена. Пол може да изгуби ръката си. О, господи, не зная какво да правя! Не зная какво да кажа на майка ни…
Той фъфлеше, от очите му продължиха да се леят сълзи. Чандлър помисли, че човекът ще припадне върху капака на колата му.
— Елате с мен, господин Макланахан — каза той и го поведе към задната врата на сградата. Отключи и блокира алармената система. Влязоха в приемна, мебелирана с няколко писалища, кантонерки и поставени върху тях радиостанции и компютри.
Макланахан последва капитана в коридора до кабинета му. Чандлър набра кода върху бутоните на стената, отключи вратата, въведе Макланахан и с жест го покани да седне. Патрик подпря лакти на колене и се хвана за главата, а Чандлър зае мястото си зад писалището.
— Съжалявам, че ви занимавам с това…
— Няма нищо — каза Чандлър. — Да ви предложа нещо? Сода? Вода с лед?
От дъха на посетителя си бе разбрал, че преди да дойде, Макланахан вече беше обърнал няколко питиета…
— Вие, ченгетата, нямате ли нещо по-силно в барчетата си? — попита Макланахан, опитвайки се гласът му да прозвучи шеговито, но надявайки се думите му да се възприемат сериозно.
— Страхувам се, че Филип Марлоу е отмъкнал бутилката с уиски — отвърна Чандлър.
Отвращението му от брата на Пол нарастваше с всяка минута.
— Една сода тогава ще ми дойде добре — съгласи се Макланахан.
Чандлър излезе. Когато половин минута по-късно се върна, посетителят му беше подпрял лакът на писалището, с едната си ръка закриваше очите, а с другата се държеше за корема, сякаш му се повдигаше.
Чандлър седна на стола си зад писалището.
— Съжалявам, господин Макланахан, но много малко неща мога да ви кажа във връзка с разследването на престрелката — каза той, като се молеше Макланахан да не повърне в кабинета или да не заплаче отново.
— Извършихте ли вече арести?
— Не, още не сме — отвърна Чандлър. — Но имаме някои сигурни следи. Използваният от бандата хеликоптер малко след инцидента е видян на летище „Плейсървил“, така че съсредоточаваме търсенето си там. Това е свръхсекретна информация, господин Макланахан. Не трябва да я споделяте с никого, дори с вашата майка.
— Разбира се — обеща Патрик. Гласът му трепна, сякаш отново щеше да се разплаче. — Страхувам се, че нямам достатъчно средства да се грижа за Пол. Докторите казват, че може да загуби лявата си ръка, че дори няма да може да говори.
— Ако това ще успокои вас и вашето семейство, мога да ви уверя, че Пол ще получи безплатно пълна медицинска помощ — каза Чандлър. — А ако не може да се върне на работа до края на живота си, ще получава помощ за изгубена трудоспособност. Сумата е равностойна на пълната му основна заплата без удръжки.