— Записах и разговора на Чандлър с букмейкъра. Той залага за баскетболна среща за суперкупата. Тази информация може да ни бъде полезна някой ден — поясни Джон. — Малко е глупаво да се залага по служебен телефон, който може да се подслушва, но предполагам, че не е необходимо да си много умен, за да станеш полицейски капитан. — Той изключи магнетофона, пренави лентата, после я включи на автоматичен запис, така че всички разговори да се улавят от електронния подслушвач. — Трябвало е да станеш артист, Мак — добави той и се усмихна.
— Мислех, че ще повърна, след като си нажабурках устата с онова отвратително уиски — каза Патрик. — Какъв е обхватът на системата?
— Само четири километра — отвърна Мастърс. — Сега сме на максималния обхват. Смятам да поставя ретранслатор върху някоя сграда. Онази в съседство с неговата ще бъде най-подходяща, но може да се постави и на всяка друга в радиус от един километър от подслушвателните устройства. Релейният ретранслатор увеличава обхвата на около двадесет километра. Тогава ще можем да улавяме предаванията отвсякъде. Може би ще пуснем и системата НТТСС да улавя сигналите, и да ни ги предава навсякъде из континента.
— Не мисля, че ще се наложи — каза Патрик с иронична усмивка. Той знаеше страстта на Джон Мастърс към технологично господство и беше сигурен, че ще осъществи идеята си и без негово съгласие. — Съществува ли опасност да открият подслушвателите?
— Съществува — призна Джон. — Те се задействат от звук, което означава, че няма да работят, ако в стаята няма шумове. В повечето случаи, когато проверяват стаите за подслушвателни устройства, специалистите се стараят да пазят тишина, така че устройствата не работят и не могат да бъдат открити, но в режим на изчакване те консумират макар и минимална енергия, затова е възможно търсещият сензор да ги открие.
Мастърс замълча, после добави:
— Но обикновено не детекторите ги откриват, Патрик. Някой накрая ще разбере, че изтича информация. Местното полицейско управление може да не разполага със сложна апаратура за откриване или проследяване на подслушвателни устройства, но е достатъчно да пусне фалшива информация и да намери някой копой. След като ти започнеш да използваш получената фалшива информация, дните за подслушване на кабинетите са преброени. Ще открият микрофоните и всичко ще свърши. Това може да стане след часове, а може и след дни.
Но Патрик не слушаше.
— Благодаря, Джон — каза той. — Ще започна да прослушвам записите и ще ти се обадя веднага щом науча нещо важно. След като открием кой е врагът, ще планираме следващия си ход.
Мастърс кимна. Патрик Макланахан винаги знаеше какво прави.
— Докато те нямаше, се обади Уенди — каза Мастърс. — За по-сигурно ще я задържат в болницата още няколко дни. Ще я изпишат на тридесети.
— Чудесно — отвърна Патрик.
Джон беше изненадан.
— Чудесно ли каза?
— Това ще ни даде малко повече време за изпълнение на нашия план — обясни Патрик. — Искам да изпреварим полицията. Искам пръв да стрелям в тези мръсни негодници.
— Да не би да искаш да скриеш това от Уенди? — попита озадачен Джон. — Смяташ да не й кажеш какво правим?
— Така е — призна Патрик. — Не искам да й казвам точно сега. Трябва да съставя план за действие, преди да й кажа. Надявам се, не след дълго полицията да хване терористите, а ако сега кажа на Уенди за това, без нужда ще я разстроя. — Джон поклати глава при тази логика, но реши да не спори. — Отивам в „Мърси Сан Хуан“. Ще се върна късно.
„Той знае какво прави — за трети или четвърти път тази вечер си каза Джон Мастърс. — Това е Патрик Макланахан. Той винаги има точен план за действие. Винаги знае какво върши. Винаги.“
Щаб на Специално следствено управление, алея „Беркът“, Сакраменто, Калифорния
Понеделник, 29 декември 1997, 09:25 тихоокеанско време
— Ето какво имаме досега, шефе — започна капитан Том Чандлър.