Той запозна началника си, Артър Барона, заместника му и началника на управлението за оперативна работа с последните данни от операцията.
— Не е много.
— Частната охранителна компания на комплекса „Сакраменто лив“ още не е изслушала обясненията на един от охраната, Джошуа Мълинс, който е бил дежурен през нощта на нападението. Тя го търси като непосредствен свидетел, а ние го издирваме като съучастник в обира. Мълинс е бивш служител на Оукландското полицейско управление, уволнен е по подозрение за кражба на оръжие и наркотици. Апартаментът му в центъра на града е опразнен. Той има известни връзки с местните рокерски банди, затова разпитвахме из техните свърталища. Никой не го е виждал.
— Искам да го намерите — отвърна Барона. — Изпратете по радиото описание на неговата външност до всички полицейски управления в страната. Той вероятно се е отправил към района на Залива.
— Вече е изпратено — каза Чандлър. — Доколкото ни позволява числеността на личния състав, организирахме наблюдение на местните барове на рокерите — клубовете „Боби Джон“, „Сатър Уок“, „Постийз“ и някои други. Окръжното управление ни съдейства и е организирало наблюдение над рокерските свърталища в окръга. Работим също с прокурорите в Йоло, Сатър, Аламеда, Сан Франциско и с окръжния прокурор на Плейсър. Обещаха в рамките на техните правомощия да събират информация за рокерските клубове. Нашите информатори ни съобщават, че Мълинс е говорил за някакъв майор. Още нямаме информация кой е той, откъде идва, с какво се занимава или защо е установил връзка с Мълинс. Според участвалия в престрелката сержант, един от бандитите, след като бил ранен, извикал на немски или на някакъв друг език, така че може би трябва да търсим чуждестранна терористична група. Аз съм в контакт с ФБР и Интерпол, но засега не можем да им кажем нищо, освен да опишем дрехите, оръжията и метода на действие. Престъпниците са отвели със себе си всички ранени.
Чандлър млъкна. Барона го погледна изненадан.
— Това ли е всичко, Чандлър? Само това ли сте научили?
— Страхувам се, че е така, шефе.
— Том, това е абсолютно недостатъчно — укори го Барона. — Вече мина цяла седмица и още не сме арестували никого. Трябва да предприемем нещо, иначе градската управа ще изгони всички ни. Искам арестувани.
Началникът бързо напусна конферентната зала.
Чандлър ядосано зарови пръсти в косата си.
— Нещо друго, с което мога да ви разочаровам днес, господа? — попита той.
— Ние знаем ограничените ви възможности, Том — каза един от присъстващите заместници. — Включете всичките си хора за издирване на този Мълинс. Ние ще се погрижим да ви изпратим подкрепление, за да намалим натоварването на хората ви. Какво ще кажете?
— Вече изразходвах средствата за извънреден труд за следващите два месеца — отвърна Чандлър. — Ако приемем допълнителни хора, бюджетът за цялото тримесечие ще свърши. Моите полицаи могат да наблюдават денонощно само две места — „Постийз“ и „Сатър Уок“. Те са частни клубове, „Боби Джон“ е обществен. Мълинс най-вероятно ще се появи в някой от частните.
— Тогава сложете наблюдателите си там — каза заместникът на Барона. — При първа възможност изпратете някой да огледа „Боби Джон“. Ние ще дадем описание на Мълинс на нощните патрули. Но според мен, ако той изобщо има ум в главата, отдавна е напуснал този град. Ще се опитам да издействам и малко пари за извънреден труд, но не разчитайте на това. Направете всичко възможно, Том.
„Направете всичко възможно“ — повтори наум Патрик Макланахан, когато записът свърши. Какво можеше да направи Чандлър? Всички полицаи в управлението работеха по дванадесет часа на смяна.
— Да. Вече сме чували да се говори за този майор. Изглежда той стои в основата на грабежа.
— Така е — съгласи се Патрик. Той замълча за момент, после добави: — Трябва да подслушваме клуба „Боби Джон“. Не се разбра колко време ще мине, докато ССУ започне да го наблюдава.
— Прав си — съгласи се Мастърс. — Ти знаеш ли нещо за този клуб?
— Достатъчно, за да стоя далеч от него — отвърна Патрик. — Там учениците от гимназията тайно обръщат по някое питие или се обзалагат с рокерите, но аз не съм ходил в него.
— Е, Чандлър каза, че това е обществен бар — каза Джон. — Предполагам, че ти, както и всеки друг, имаш право да отидеш там. Ако видим, че пред него са паркирани един милион мотоциклета, просто ще го посетим друг път.