— Никой не съм — отговори Патрик. — Просто влязох да пия една бира и да пикая.
Човекът го удари с глава и в очите на Патрик избухнаха звезди. Един ботуш го изрита отстрани в лявото коляно, той падна и помете половината под, преди да се удари с трясък в бара. Патрик чу хрущящия звук на счупено стъкло и в следващата секунда почувства назъбения край на строшена бирена бутилка до гърлото си. Усети, че потича кръв. Една ръка като стоманено менгеме го стисна за врата и го притисна плътно до бара. Неколцина други рокери се струпаха наоколо.
— Знаеш ли, само глупав скапаняк като теб може да влезе в това място — каза човекът с бирената бутилка. — Как ти дойде на ума, че можеш просто да прескочиш тук и да ни баламосваш? Кой си ти, гадно, мръсно, тъпо копеле?
— Никой не съм — повтори Патрик. — Дойдох да пия една пиклива бира!
— Мръсен лъжец! — кресна рокерът.
Единственият изход за Патрик сега беше да се втурне към вратата, но ръката на врата му го стисна още по-силно и той извика от болка.
— Говори!
— Аз съм брат на един от ранените полицаи — каза Патрик през заслепяващата болка в главата.
— И какво, по дяволите, искаш?
Не отговори.
Ръката го стисна още повече. Помисли, че умира.
— По-добре говори, мамино синче такова, или ще ти прекърша врата.
— Търся Мълинс — промърмори Патрик, полуобезумял от болката и ужаса. — Мълинс организира този обир. Него искам.
Хватката на врата му не се отпусна. Но рокерите се разсмяха и Патрик изпита известно облекчение.
— Какво си решил да правиш с него? — попита друг глас.
— Искам да го разпитам за майора, да науча кой е организирал обира — отвърна на пресекулки Патрик, като се опитваше да се освободи. — И след това да му нашаря шибания задник.
Отново се чу смях.
— Хей, милото ми момченце, това е хубаво желание — каза мъжът със счупената бирена бутилка. — Но днес не е щастливия ти ден. Защото Мълинс точно сега те държи за врата и ще те изхвърли навън. Ако имаш късмет, той може да те срита по дебелия задник или да изреже инициалите си на лицето ти. Но ако приеме току-що казаното като лична обида, животът ти ще свърши в камиона за събиране на смет.
Патрик с мъка изпъна врат и погледна зад рамото си. Държеше го човекът с бръснатата глава и козята брадичка. Той въобще не приличаше на полицейското описание на Мълинс.
— Хей, убиецо на полицаи — извика Патрик. — Хайде да се бием двамата, негоднико. Да те видя колко си силен без твоята армия.
Човекът се засмя в лицето му, после блъсна главата му в бара. Патрик успя навреме да се извърне, за да не си разбие носа.
— Убийството на онези полицаи си беше бизнес, мръсен кучи син такъв — каза Мълинс. — Но теб ще клъцна за собствено удоволствие.
— Полицаите следят това място — заплаши го Патрик през стиснатите си зъби и с разтреперан от ярост глас. — Те снимат всеки, който влиза и излиза оттук. Ако умра, всички ще бъдете заподозрени в убийство.
— Може и така да е, подло, гадно копеле — каза мъжът с бутилката.
Патрик почувства, че претърсват джобовете му. Взеха портфейла и няколко монети, но за щастие не намериха подслушвателните устройства.
— Въпреки това ще умреш. А сега ми кажи как научи за Мълинс и майора. И най-добре започвай веднага да говориш или аз ще…
— Хей! Погледни това!
Един рокер измъкна нещо от стиснатата дясна ръка на Патрик. Беше малък предмет — къс и дебел бял цилиндър с кръгло гумено капаче. Извиха ръцете на Патрик зад гърба му, главата му подскочи нагоре.
— Какво е това, мръсна твар? — изрева човекът с бирената бутилка, вдигна намерения предмет пред лицето на Патрик. — Прилича на гумен куршум или на гилза от пушка. По-добре ми кажи, изрод такъв, или Мълинс ще извие шибаната ти глава.
— Пуснете ме! — извика Патрик. „Малкият цилиндър беше последната ми надежда — помисли си мрачно той, — беше единственият шанс да се освободя.“ Той се беше поколебал да го използва и сега щеше да плати за това. — Ще се махна оттук. Никога повече няма да се доближавам до това място. Само ме пуснете.
Човекът с бирената бутилка го удари по лицето с обратната страна на ръката си. От разкъсаната му устна потече кръв.
— Предполагам, че просто трябва да те убия, приятел…
— Това е граната с нервнопаралитичен газ! — извика силно някой.
Всички се обърнаха и видяха една фигура да стои пред задния коридор. Джон Мастърс вдигна един предмет като току-що взетия от Патрик.