Охраната на „Скай Мастърс“ беше на поста си и един от тях, Ед Монтегю, посрещна Мастърс и Макланахан.
— Добър вечер, д-р Мастърс, генерал Макланахан. Как е госпожа Макланахан и новото… — Той видя подгизналата от кръв жилетка на Джон, бялото му като платно лице и млъкна. — Боже мой! Какво, по дяволите, се е случило?
Монтегю махна с ръка към помещението на охраната и те пуснаха колата в зоната за проверка.
— Ед, ще ни трябва пакет за първа помощ — каза Патрик.
Монтегю донесе аптечка от стаята си и докато оказваха първа помощ на Мастърс, колата и Патрик бяха проверени. После заведоха Джон в охранителната служба, където следващите двадесет минути почистваха и превързваха причинената от рокера рана.
— Искате ли да се обадя в полицията, генерале? — попита Монтегю.
— Не, благодаря, Ед — отвърна Патрик и облече чиста риза. — Но се нуждаем от лекаря, когото наехме, да прегледа Джон. Мисля, че се казва д-р Хайнрих. Обади му се по телефона и му кажи да дойде. И да си вземе хирургически инструменти.
— Нищо ми няма, Мак — протестира Джон.
— Раната не изглежда зле, но все пак искам той да те прегледа — каза Патрик.
— Докторът тръгна — докладва секунди по-късно Монтегю.
— Добре — каза Патрик. — Ако той те пусне, Джон, Ед ще ни закара с бронираната кола в апартамента на Пол. Ед, първото нещо, което трябва направиш, е да измиеш нашата кола и да я върнеш на компанията, откъдето е наета. Искам лично да го направиш.
Охранителят кимна, че е разбрал.
Двадесет минути по-късно лекарят дойде. Той направи четиридесет бода на гърдите на Джон Мастърс, петнадесет от тях с вътрешно разтварящи се хирургически конци. Въпреки няколкото местни упойки, по време на процедурата Джон на три пъти губи съзнание. Лекарят предписа антибиотици, болкоуспокояващи, три дни почивка на легло и ги изпрати да си вървят.
Патрик се чувстваше смазан. Гнетеше го съзнанието, че вината за случилото се е единствено негова.
Монтегю седна зад волана и те се отправиха към апартамента на Пол в центъра на града. Там щеше да бъде по-лесно да се грижат за Джон, отколкото в неговата хотелска стая. Навсякъде из града патрулираха полицейски коли. На пресечката на улица „И“ и Втора улица ги спряха за проверка. Двама полицаи заобиколиха колата.
— Добър вечер, господа. Провеждаме рутинна проверка — издекламира полицаят от страната на шофьора, сякаш четеше правилника. Другият насочи фенерче към двамата, седнали на задната седалка. Мощният лъч проникна през тъмните стъкла. — Няма да ви отнемем повече от необходимото време. Откъде идвате посред нощ, господа?
Патрик видя, че полицаят, който говори с Монтегю не наведе главата си близко до лицето му, за да подуши дали дъхът на водача мирише на алкохол, както това обикновено се правеше. Ед Монтегю също го забеляза. Долавяйки напрежение, той показа документ, че е бивш полицейски офицер и лицензиран частен следовател, и има разрешение за носене на оръжие.
— Идваме от летището за реактивни самолети „Матер“ — обясни той. — Аз придружавам д-р Мастърс и генерал Макланахан до дома им.
Като чу името Макланахан, полицаят спря, познал Патрик на задната седалка.
— Извинявайте за безпокойството, господине — каза той и кимна към партньора си да изгаси фенерчето. — Приятна вечер.
— Няма нищо, полицай — отвърна Патрик. — Какво става?
— Не мога да ви кажа. Вие за къде сте?
— За стария Сакраменто. Крайбрежната улица и улица „Л“.
— Сещам се, „Кръчмата на сержанта“. — Очевидно полицаят знаеше адреса. — Ще се обадя да не ви безпокоят повече… Ние сме разположили контролни постове навсякъде. Приятна вечер.
На другия контролен пост отново ги спряха, вероятно да не създават впечатление, че правят някому изключение, но бързо ги пуснаха. Ед помогна на Джон да се качи в апартамента, после им пожела лека нощ и си отиде. Джон се движеше доста добре, но Патрик вървеше близо до него, готов да му помогне, докато се съблече и си легне.
— Джон, много съжалявам за случилото се — каза за кой ли път Патрик. — Обещавам повече да не се случва. Никога.
— Никога? Да не би да си решил да спреш изпълнението на плана си? — попита Джон.
Тъй като Патрик сведе очи, той продължи:
— Приятелю, ти знаеш, че аз добре разбирам твоята болка и желанието ти за отмъщение, и напълно съзнателно се съгласих да ти помагам. Сигурен съм, че си съгласен да пипнем този рокер, особено след като заради него ми направиха двадесет бода и загрозиха красивото ми тяло.