— Да — отвърна Чандлър. — Ще ви съобщаваме за по-нататъшното развитие на разследването. И отново ще ви припомня, че всичко това е поверителна информация. Съобщавам ви го като израз на внимание и разбиране. Не ме разочаровайте.
— Разбирам, капитане.
Чандлър кимна и тръгна към вратата. След като той си отиде, Патрик се върна в спалнята и намери Джон заспал. Болкоуспокояващото беше оказало своето въздействие. Той се отправи към дневната и взе магнетофона, свързан с подслушвателното устройство. Нямаше търпение да чуе какво е станало в щаба на ССУ през последните няколко часа. Новините бяха учудващи. Арестуваните двама души се бяха появили в една клиника в северната част на града със счупени крака и вътрешни наранявания. Обяснили, че са пострадали при автопроизшествие. И двамата били германци с разрешение за работа в Канада, но раните им не били пресни. Персоналът от клиниката се усъмнил и съобщил на полицията. Характерът на раните давал основание да се предположи, че може би те са ударените от Пол с полицейската кола по време на престрелката в „Сакраменто лив“.
Втората част от новините беше още по-изненадваща. Джошуа Мълинс бил намерен мъртъв в река Сакраменто — застрелян като при екзекуция. Патрик се върна в стаята да събуди Мастърс.
— Изглежда Мълинс е мъртъв — съобщи той, — а двама бандити са арестувани при опит да получат медицинска помощ.
— Мълинс? Човекът, който едва не те уби тази нощ, е мъртъв? — Джон изглеждаше доволен. — На мен новините ми звучат много добре. Може би, в края на краищата, полицията наистина води борба с престъпниците.
Патрик кимна.
— Това променя ли плановете ти? — продължи обнадежден Джон. — Какво смяташ да правиш?
— Аз мисля, брат — каза Патрик с доволна усмивка, — да прибера жена си и сина си от болницата. След това ще се погрижа Пол да получи необходимите му средства за живот и да остави полицейската работа за полицията. Разбрах, че съм изпреварен, извън класацията съм, а и нямам никакви улики. — Той стана и се протегна успокоен и доволен. — Лека нощ, Джон. Съжалявам за кашата, в която те забърках тази нощ.
— Недей да съжаляваш, Патрик. Ще се оправя.
— Аз ще се грижа за теб, а после отново ще се заловим за работа — каза Патрик. — Трябва да върнем Хелън, да убедим ФАУ и авиокомпаниите да подновят сделката за БЕРП. След това да вземем акъла на Хал и Гани Уол със системата „Супервойник“. С нетърпение очаквам да започнем.
Той отиде в дневната, легна на дивана и заспа. Въпреки болката от поражението, за първи път от много дни Патрик спа дълбоко.
Уилтън, южната част на окръг Сакраменто, Калифорния
По-късно същата сутрин
— Нищичко не разбирам — каза Бени Рейнолдс. — Първо изпращате двама от хората на майора в болница, след това екзекутирате един? Какъв е смисълът?
Таунсенд се усмихна, но не отговори. Той заедно с Бени, с бившия германски войник Бруно Райнгрубер и няколко от неговите хора бяха в едно от скривалищата на „Арийската бригада“. То беше ранчо в земеделския район на окръг Сакраменто, на около шестдесет километра южно от града. Къщата беше в центъра на площ от около четиридесет акра, заобиколена от много защитни огради, мрежи и електронни сензори. Полицията не можеше да се приближи, без да бъде открита. Имаше вид на обикновена тухлена постройка, типична за горещата и суха Сакраментска долина, но в действителност беше малка крепост. Вратите, пантите и рамките бяха подсилени със стомана и можеха да се разбият само с монтиран на кола таран. В къщата имаше каси с оръжия, оборудване и боеприпаси за продължителна обсада или за екипиране на мощна щурмова група. Вътре приличаше повече на команден щаб, отколкото на фермерска къща. Кухнята беше оборудвана като комуникационен център, столовата преустроена на конферентна стая.
— Всичко е много просто, господин Рейнолдс — каза Таунсенд. — Хората на майор Райнгрубер се биха с кураж и умение и бяха ранени в бой. Колкото и отвратително да е да предадем някой от нашите на врага, гражданските здравни заведения са много по-добри от нашите полеви болници, а беше необходимо те да получат помощта, която заслужават. Мълинс, от друга страна, не се подчини на заповедта да стои настрана от заведения и райони, определени от мен и от моя щаб за забранени. Изрично му беше заповядано да не влиза в контакт с никой от членовете на „Сатанинско братство“, нито да посещава често някоя от техните така наречени клубни къщи. Той наруши тези заповеди. Неговото залавяне можеше да провали цялата операция. За неизпълнение на задължения и неподчинение има само едно наказание — смърт.