— За един месец вие ще произвеждате повече метамфетамин, отколкото сте произвеждали за една година, господин Харисън — каза Таунсенд. — При това лесно, безопасно и гарантирано. За много кратко време всички ще забогатеем.
— Тази сделка включва ли убийството на няколко ченгета, Таунсенд? — попита гневно Харисън. — Вие ни струвате доста скъпо с това ваше нападение.
— Разбирам, че господин Мълинс ви е разказал за нашата работа — отвърна Таунсенд и усмивката му помръкна. — Изглежда нашето решение да турим край на нещастния му живот е било правилно.
— Мълинс беше охранител на Братството, тъпанар — каза Харисън. — Той беше един от нашите хора и вие го знаехте. Той ни даваше богата информация за фирми, складове, полицейски акции. С неговото убийство вие все едно че атакувате цялото „Сатанинско братство“. Вие сте ни длъжници.
— Мълинс беше невестулка, беше готов за пари да продаде и собствената си майка — каза гневно Таунсенд. — Той участва в операцията „Сакраменто лив“ за пет хиляди долара. Колко от тази сума трябваше да даде на вас?
Пред озадаченото лице на Харисън Таунсенд добави:
— Или вие дори не сте знаели, че той участва в тази работа? Предполагам, че е последното. Така че Мълинс е ощетил Братството. Той беше лъжливо, нечестно копеле. Трябвало е отдавна да го убиете.
— Може и да сте прав, Таунсенд. Но аз нося едно предупреждение за вашите тъпи, дебели глави: Махайте се от града и повече да не сте припарили насам, иначе здравата ще си изпатите. Разбрахте ли?
— Все пак не искате ли да чуете моето предложение? — попита Таунсенд.
— Включва ли то производството или продажбата на мет?
— За щастие не — отвърна сухо Таунсенд. — Производството на дрога, и по-специално на метамфетамин, изглежда много рисково начинание. По-добре да го оставим на мексиканците.
— Ако открия, че вършите някакви сделки с шибаните мексиканци — каза Харисън, — лично ще избия всички ви. Вашите германски приятели няма да могат да ви помогнат.
— Майор Райнгрубер е готов да тръгне на война с вас, с мексиканските картели, с полицията и с всеки, който ни се противопоставя — каза строго Таунсенд, втренчил единственото си здраво око в Харисън. — Но аз предпочитам сътрудничеството пред войната. Тъй като ние имаме някои сходни политически и културни възгледи, ще ви кажа, че предпочитам да работим заедно.
— Но вие ни взехте Бени Готвача — възрази Харисън. — Това означава, че ще произвеждате мет. Ако си позволите да произвеждате кранк на територията на Братството, ще умрете.
— Господин Рейнолдс е технически експерт и съветник за организиране на производството на метамфетамин — каза Таунсенд. — Ние създадохме средства за производство на мет в огромни количества при голяма безопасност, сигурност и рентабилност, но нямаме намерение лично да се занимаваме с това. Ще го оставим на вас. Ще си направите ли труда да чуете какво имаме предвид?
Любопитството на Харисън надделя. Той кимна в знак на съгласие. Таунсенд го поведе към хамбара зад къщата, който се охраняваше от четирима тежковъоръжени войници. Вътре, подредени като бъчви в пивоварна, имаше двадесет черни стоманени барабана, монтирани на малки ремаркета.
— Какво, по дяволите, е това, Таунсенд? — попита Харисън. — Да не е някаква шега?
— Това е сърцевината на моята нова операция, господин Харисън — отговори англичанинът. — Това са хидрогенатори за мет.
— Какво казвате са това?
— Хидрогенатори — повтори Таунсенд. — Всеки с капацитет сто и тридесет килограма, с вградена бъркалка, с апаратура за контрол на налягането, установяване на утечки, има филтър за въздуха и механизъм за пречистване на продукта. На ремаркето е монтиран също захранващ агрегат и апаратура за вакуумиране. Напълно автономно.
Харисън все още изглеждаше объркан. Бени му обясни:
— Големи мангизи, Сънливец. Става дума за двеста, триста хиляди долара на ден от един хидрогенатор. Лесно се пренася, сам си работи… Практически можеш да закараш едно от тези ремаркета в задния си двор до скарата за барбекю и никой няма да разбере, че произвеждаш мет. Лесно е за използване като фурната на Сузи.
Сега вече Харисън разбра. Той отиде до една от инсталациите и опипа черната стоманена повърхност.
— Много добре. Ще ги взема. Колко?
— Не се продават, господин Харисън — отговори Таунсенд. — Но вие можете да ги имате. Всичките, ако искате.
Бени гледаше като треснат. Лицето на Харисън цъфна в широка усмивка.