— Вземам ги, дървена главо.
— Единственото, което искам, е да плащате на моята организация скромната сума от две хиляди долара за всеки произведен килограм — каза Таунсенд.
Харисън се помъчи да сметне сумата и усмивката му изчезна. Таунсенд видя, че е затруднен и му помогна.
— Това прави двадесет процента от цената на едро, но само осем от продажната цена на дребно. Ако желаете, можете да купувате и химикалите, и катализаторите от нас. А можете и сами да си ги доставяте. „Арийската бригада“ осигурява дори охрана на всяка инсталация.
— Но получавам инсталациите безплатно, така ли? — попита невярващ Харисън.
— Абсолютно безплатно — отвърна Таунсенд. — Всяка инсталация сигнализира, щом завърши хидрогенирането.
— Този задник винаги ли така ясно се изразява, Бени? — оплака се Харисън.
— Той иска да ти каже, Сънливец, че инсталацията ни съобщава кога някой произвежда мет — обясни Бени, спомняйки си предварително репетирания сценарий, въпреки че все още не беше излязъл от шока. — Полковникът получава дължимото за всеки произведен килограм. Така всеки си знае сметката. Инсталацията ни съобщава колко си произвел.
— Точно така — отговори Таунсенд. — Инсталацията може да ни съобщи кога и колко сте произвели. За един цикъл се получават до петнадесет килограма мет. За всяка пълна партида вие ще ни плащате тридесет хиляди долара, а всичко останало, което печелите, остава за вас. Ние дори осигуряваме поддържане на инсталациите… Ако те се повредят, безплатно ще ги поправяме. Ние ще станем „Майкрософт“ в областта на метамфетамина.
— Какво ще станете? — изръмжа Харисън, все още опипващ повърхността на хидрогенатора.
— Няма значение — отвърна Таунсенд. — Приемате ли предложението?
Очевидно Харисън беше впечатлен.
— Ще го предам на шефа — каза той. — Мисля, че ще му хареса.
— Добре — отвърна Таунсенд. — Тогава не ви задържам.
Харисън отново погледна неразбиращо Таунсенд, сякаш той му говореше на чужд език, но англичанинът тръгна към вратата и той разбра, че срещата е свършила.
Бени Рейнолдс беше онемял. Когато петимата рокери от Братството излязоха, той се обърна към Таунсенд и попита:
— Какво, по дяволите, правите? Каните се да им предадете тридесет хидрогенаторни инсталации? За тяхното изработване изразходвахме четвърт милион долара! Те ще ни носят милиони долари месечно!
Таунсенд вдигна рамене в знак на несъгласие.
— Това е добра сделка както за Братството, така и за нас — каза той. — Разбира се, ние ще дадем няколко и на мексиканските, и на някои други рокерски банди. В края на краищата „Сатанинско братство“ не са единствени на Запад.
— Смятате да направите подобна сделка и с други банди? Това е самоубийство! Ако Братството научи, ще ни обяви война.
— Не мисля, че ще има война, Бени — отвърна Таунсенд уверено и се усмихна. — Залогът е твърде висок. Ние трябва да построим още десет хидрогенатора. След това започваме обучение на всички, които ще работят. Моят план е да раздадем апаратурата и за една нощ да обучим всички — и от Братството, и от мексиканските банди — всички из цяла Калифорния, Невада и Орегон. Да започваме, а?
Междуконтинентално пристанище за яхти „Мариот“, Сан Диего, Калифорния
Събота, 14 февруари 1998, 19:15 тихоокеанско време
Хелън Кадири хвърли бегъл поглед на красивия младеж, който й отвори хотелската врата. Бе решила да отиде към доковете. Тя беше родена и израснала в Сан Диего, но от години не бе ходила на пристанището. Виждаха се много повече хора, отколкото си спомняше. Въпреки това беше красиво. Времето беше сухо и меко, духаше ветрец, който довяваше солен въздух, но не беше толкова силен, че да трябва да облича връхна дреха.
За момент Кадири се порадва на времето и на пейзажа преди умът й да се върне към съществуващото положение. Какво, по дяволите, искаше Джон Мастърс? Телефонното му обаждане онзи ден беше първото, след демонстрацията на БЕРП в Сакраменто. Останалите от директорския борд вече бяха говорили с нея. И всички я молеха да се върне. Всички, освен Джон Мастърс. Упорит, както винаги.
По нейно нареждане адвокатът й състави искане за три милиона долара при приключване на участието й в „Скай Мастърс“. То подейства като бомба. Сделката включваше плащане в брой на някои от нейните привилегировани акции, трансформиране на останалите в обикновени и прехвърляне на собствеността на някои патенти и технологии, още в процес на разработка, които по право й принадлежаха. Кадири не искаше да опустоши компанията. Макар че, ако пожелаеше, положително можеше да го стори.